— Извинявайте, не исках да ви смутя. Желаете ли да видите останалата част от апартамента?
— Ъъ… три спални ли казахте? Прекалено голям е за мен.
— Да, три. Написано беше в обявата.
Слава Богу, че нямаше как да почервенее повече.
— О… сигурно съм го пропуснал. Ъъ… благодаря, че ме разведохте. Жилището е много хубаво.
Прекоси бързо дневната и се насочи към вратата. Отвори я и се обърна да я погледне. Тя го изпревари:
— Нещо ми подсказва, че историята си я бива.
— Моля?
— Нещото, с което се занимавате. Ако случайно изпитате желание да я споделите с някого, телефонният номер е във вестника. Но вие вече го знаете.
Бош кимна онемял. Прекрачи прага и затвори вратата зад гърба си.
23
Докато стигна до сградата с паркираната сребриста кола отпред, лицето му възвърна нормалния си цвят, но още не се бе съвзел напълно от разобличението преди малко. Помъчи се да се отърси от случилото се и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Паркира колата, пристъпи към вратата на първия етаж най-близо до линкълна и почука. Отвори му старица и се вторачи стреснато в него. Тя стискаше дръжката на количка с кислородна бутилка. Две прозрачни пластмасови тръбички се извиваха зад ушите и минаваха по бузите към ноздрите й.
— Извинявайте за безпокойството. Търся семейство Маккитрик.
Тя немощно вдигна костеливата си ръка, сви я в юмрук и посочи с палец нагоре.
— На горния етаж ли?
Старицата кимна. Благодари й и се запъти към стълбището.
Отвори му жената, която бе взела червения плик, и Бош въздъхна облекчено, като че ли най-сетне се бе добрал до целта на живота си.
— Госпожа Маккитрик?
— Да?
Бош й показа значката, като внимаваше двата му пръста да покриват надписа „лейтенант“.
— Казвам се Хари Бош и съм детектив от полицейското управление на Лос Анджелис. Бих желал да разговарям със съпруга ви.
Тя се смръщи угрижено.
— Той го напусна преди двайсетина години.
— Става дума за стар случай. Изпратиха ме да се срещна с него.
— Защо не телефонирахте?
— Не разполагахме с телефонния ви номер. Той тук ли е?
— Не, при лодката е. Ще ходи за риба.
— Къде е тя? Може би ще успея да го намеря, преди да е тръгнал.
— Той не обича много изненадите.
— Който и да съобщи за мен, появата ми пак ще е изненада. Трябва да поговоря с него, госпожо Маккитрик.
Вероятно бе свикнала да се подчинява на нетърпящия възражения тон на полицаите.
— Заобиколете тази сграда оттук и тръгнете надолу край следващите три. Завивате наляво и ще видите пристаните.
— Къде се намира лодката му?
— На кей номер шест. Нарича се „Трофи“. Няма да го изпуснете — чака да му занеса обяда.
— Благодаря.
Вече почти беше стигнал до ъгъла, когато жената извика зад него:
— Детектив Бош, да направя ли и за вас един сандвич?
— Не знам колко ще остана, но би било много мило от ваша страна. Благодаря.
Едва сега Бош се сети, че оная жена, Джасмин, така и не му предложи обещаната лимонада.
24
Откри пътечката към пристана след петнайсет минути, а там лесно намери Маккитрик. На кея бяха привързани четири лодки, но само в една от тях имаше човек. Мъж с тъмен загар и снежнобяла коса работеше нещо до борда, наведен над мотора. Бош не отклони втренчения си поглед от него, докато се приближаваше, но той като че ли нямаше нищо общо със спомена, съхранен в съзнанието му за оня човек в тъмен костюм, който го беше издърпал от басейна преди толкова години.
Мъжът търпеливо човъркаше с отвертка мотора. Облечен беше с къси панталони в цвят каки и бяла риза, прекалено избеляла и захабена вече за голф, но идеална за риболов. Лодката бе около шест метра и имаше малка кабина в предната част. На специални държани бяха закрепени четири въдици, по две за всяка страна.
Бош нарочно спря на дока откъм задната страна на лодката. Искаше да бъде на разстояние от Маккитрик, когато му показва значката на Паундс. Усмихна се.
— Никога не съм предполагал, че ще видя някой от холивудския отдел „Убийства“ токова далеч от дома си.
Маккитрик вдигна глава. Лицето му бе безизразна маска.
— Грешиш. Домът ми е тук. Бях далеч от къщи точно когато бях там.
Бош кимна и показа значката, както я бе показал и на госпожа Маккитрик.
— Казвам се Хари Бош и съм от отдел „Убийства“, участък Холивуд.
— И аз така разбрах.
Сега бе негов ред да изрази учудване. Кой от Лос Анджелис би могъл да издаде на Маккитрик намерението му да дойде тук? Споделил бе плановете си единствено на Хинойъс, но не допускаше тя до го е направила.