Маккитрик разреши загадката, посочвайки мобифона на командното табло.
— Жена ми се обади.
— Оо.
— Защо сте тук, детектив Бош? Навремето там работехме по двойки — така беше по-безопасно. Толкова ли сте закъсали с щата, че сега действате поединично?
— Партньорът ми се занимава с друг стар случай. Поради естеството на задачата сметнаха, че не могат да харчат пари за командировъчни на двама души.
— Чакам да чуя за какво става дума.
— Имаш ли нещо против да сляза долу?
— Заповядай. Ще отплавам веднага щом жена ми донесе обяда.
Бош тръгна по тясното отклонение на кея край страничния борд на лодката и слезе в нея. Допълнителната тежест я поразклати за момент, но после тя пак се успокои. Маккитрик вдигна капака на мотора и се залови да го напасва на мястото му. Бош се почувства отчайващо не на място с ежедневните си обувки, черни джинси, тениска в защитен зелен цвят и черно спортно яке. Горещо му беше и той свали якето, сгъна го грижливо и го остави на един от столовете на палубата.
— Какво смяташ да ловиш?
— Каквото клъвне. А ти?
Маккитрик се втренчи в него — очите му имаха тъмнокафявия цвят на бирена бутилка.
— Сигурно си чул за земетресението, нали?
— Кой не е чул? Изживях и земетръси, и урагани — затова предпочетох да ви оставя тресачките. Ураганите имат едно голямо предимство: знае се за тях предварително. Да вземем например „Андрю“. Вярно, направи големи поразии, но какво ли би било, ако никой не знаеше кога точно ще удари?! А точно така се получава при земетресенията.
Трябваше му време, за да се сети, че „Андрю“ бе името на урагана, опустошил бреговете на Южна Флорида преди няколко години. Кой помни всички природни бедствия по света? Стигаха и онези в Лос Анджелис. Бош се вгледа в залива. Над водата скочи риба, последваха я и другите от пасажа и слънцето пречупи лъчи в сребристите им телца. Погледна Маккитрик и тъкмо се канеше да му обърне внимание на искрящия им танц, когато се сети, че човекът до него навярно се наслаждава на тази гледка всеки божи ден.
— Кога напусна Лос Анджелис?
— Преди двайсет и една години. Навъртях двадесетака и в службата и се ометох. Дръж твоя проклет град за себе си, Бош. Треска ме затриса, като помисля само, че бях там по време на труса „Силмар“ през седемдесет и първа… Събори една болница и няколко магистрали. По онова време живеехме в Тахунга на няколко мили от епицентъра. Никога няма да забравя онова ужасно преживяване. Сякаш дяволът се среща с Господ в стаята ти, а реферът си ти. Страхотен ужас беше… Та какво общо има земетресението с появата ти тук?
— Странно звучи, знам, но е факт, че оттогава убийствата значително намаляха. Навярно хората са станали по-цивилизовани, знам ли… Ние…
— Може би не е останало нищо, за което да си струва да убиваш.
— Вероятно. Обикновено в отдела се разглеждат средно по седемдесет-осемдесет убийства годишно. Не знам колко са били по твое време, но…
— Горе-долу по-малко от половината. Тогава бе по-кротко.
— Е, тази година се движим доста под чертата и ни остана време да се върнем назад към някои стари не-разкрити случаи. Всеки в отдела получи своя дял. В един от моите случаи фигурира твоето име. Сигурно знаеш, че партньорът ти от онова време е починал, та ти оставаш…
— Ено е мъртъв? По дяволите, не знаех. Би трябвало да го чуя по-рано, но… Няма значение.
— Да, мъртъв е. Съпругата му получава пенсионните чекове. Съжалявам, че трябваше аз да ти го съобщя.
— Няма нищо. Двамата с Ено всъщност… Е, да, вярно, бяхме партньори, но само толкова.
— Тук съм, защото той е мъртъв, а ти си жив.
— За кой случай става дума?
— Марджори Лоу. — Изчака напразно реакция от страна на Маккитрик. — Сещаш ли се? Тялото е било намерено в контейнер за боклук в уличка зад…
— Виста. По-точно зад булевард „Холивуд“, между Виста и Гауър. Спомням си ги всичките, Бош. Независимо дали бяха разкрити или не, спомням си всеки един от тях, по дяволите.
„Но не си спомняш мен“ — помисли Бош.
— Така е. Между Виста и Гауър.
— Та какво за него?
— Остава неразкрит.
— Знам много добре — отвърна Маккитрик и повиши глас. — Работих върху шейсет и три случая за седемте години, прекарани в отдел „Убийства“. Работих в Холивуд, Уилшир, после в отдел „Грабежи — убийства“. Изчистих петдесет и шест от тях. А днес се смятате за големи късметлии, ако успеете да изчистите половината от случаите си — готов съм веднага да се обзаложа на каквото искаш.
— И ще спечелиш. Професионалното ти досие е отлично. Тук не става дума за теб, Джейк. Дошъл съм заради разследването.
— Я не ми викай Джейк. Та аз не те познавам. Виждам те за първи път в живота си, а… Чакай малко…