Бош го зяпна, поразен от възможността все пак да си спомня за онзи басейн. Но после разбра, че Маккитрик бе замълчал заради появата на жена му в дъното на пристана с хладилно контейнерче в ръка. Маккитрик я изчака мълчаливо да го остави върху дъските на дока, после протегна ръка и го прибра в лодката.
— Детектив Бош, няма ли да ви е горещо в тези дрехи? — запита госпожа Маккитрик. — Ако искате, елате до къщи за чифт къси панталони и някоя от тениските на Джейк. Ще дойдете ли?
Бош погледна Маккитрик, после нея.
— Не, благодаря, госпожо. Така ми е добре.
— Нали ще ходите за риба?
— Ъ… всъщност не съм поканен и…
— О, Джейк, покани човека да те придружи. Нали все си търсиш компания? А ще научиш и за случилите се в твое отсъствие кървища, по които си падаше навремето в Холивуд.
Маккитрик изгледа жена си и Бош отчетливо долови борбата у него между дивите коне на гнева и юздите на задръжката. Успя да обуздае раздразнението си.
— Благодаря за сандвичите, Мери — отговори той спокойно, — а сега ни остави сами, моля те.
Тя го изгледа смръщено и укорително поклати глава, сякаш порицаваше разглезено хлапе. Отдалечи се безмълвно към дома им. Двамата също мълчаха, застинали отчуждено в лодката. Бош заговори пръв, опитвайки се да нормализира нещата.
— Тук съм само за да задам няколко въпроса за разследването тогава. Не намеквам, че е имало нещо нередно… натовариха ме просто да си създам собствено мнение по въпроса. Това е всичко.
— Пропускаш нещо съществено.
— Какво имаш предвид?
— Това, че ми разправяш врели-некипели.
И в него надигнаха глави дивите коне на гнева. Раздразни се от подозрителността на човека срещу него, макар че не би трябвало да очаква друго. Изкушаваше се да захвърли маската на добряка и да притисне Маккитрик, но се въздържа. Усещаше, че зад странното поведение на Маккитрик се криеше някаква важна причина. Нещо в този стар случай се бе заклещило у него като трън в пета. Успял бе да го изтика настрани и да притъпи непрестанното дразнение, но не и да го отхвърли напълно и да го забрави веднъж завинаги. Бош трябваше да го изкара наяве — трябваше да го накара да говори за него. Преглътна гнева си и се опита да запази спокойствие.
— Защо смяташ, че дрънкам врели-некипели? — запита той.
Маккитрик се бе обърнал с гръб към него с ръка някъде под руля. Бош не виждаше ясно какво прави — вероятно търси връзката с ключовете за лодката.
— Защо дрънкаш врели-некипели ли? — отвърна му Маккитрик, обръщайки се с лице към него. — Ще ти кажа защо. Защото навираш под носа ми значка, когато и двамата прекрасно знаем, че нямаш такава.
Маккитрик беше насочил към Бош дулото на „Берета 22“. Пистолетът бе малък, но достатъчно ефективен на такова разстояние, а освен това бе в ръцете на човек, който знаеше как да го използва.
— Господи!… Какъв ти е проблемът бе, човек?
— Нямах никакви проблеми, преди да се появиш тук.
Бош вдигна ръце пред гърди.
— Чакай, успокой се.
— Ти се успокой. Свали проклетите си ръце надолу. Искам да хвърля още един поглед на значката ти. Извади я и я хвърли насам. Бавно.
Бош се подчини, опитвайки се да огледа пристана, без да завърта глава повече от пет-шест сантиметра — намираше се на напълно пуст пристан, сам и невъоръжен. Хвърли служебния си портфейл в краката на Маккитрик.
— А сега искам да заобиколиш мостика и да идеш на кърмата в онзи край. Застани до парапета така, че да те виждам. Знаех си, че все някой ще се опита да се ебава с мен някой ден. Сбъркал си и човека, и деня!
Бош се подчини, хвана се за перилата при кърмата, за да не залита, и се извърна с лице към Маккитрик. Без да изпуска Бош от очи, той се наведе и вдигна портфейла-После влезе в кабината, оставяйки пистолета върху пулта за управление. Нямаше смисъл да опитва нещо — Маккитрик ще го изпревари. Бившето ченге се наведе, врътна нещо и моторът весело запя.
— Какви ги върши, Маккитрик?
— Аха, сега вече съм Маккитрик, а? А къде остана „Джейк“?… Отиваме за риба, драги — нали искаше да ловиш риба? Точно това и ще направим. И още нещо: опиташ ли се да скочиш от лодката, ще те застрелям във водата, без да ми мигне окото.
— Спокойно, нямам намерение да скачам.
— Сега се наведи през парапета, откачи онова въже от куката и го метни на кея.
Бош изпълни нарежданията му. Маккитрик откачи и другото въже от кнехта, върна се до пулта за управление и изкара лодката плавно от пристана на заден ход, а после даде пълен напред и Бош усети полъха на топлия солен бриз, който бързо изсуши потта му. Ще скочи, щом излязат от залива или щом се приближат до други лодки.