— Смайваш ме. Защо си без желязо? Що за полицай си, след като се разхождаш без ютията?
— Наистина съм полицай, Маккитрик. Нека ти обясня.
— Нямам нужда от обяснения, мой човек. Знам всичко за теб.
Маккитрик разтвори портфейла и се вгледа в служебната карта и златната лейтенантска значка. Изчете написаното и хвърли портфейла обратно на таблото.
— Какво знаеш за мен, Маккитрик?
— Все още ми е останал някой и друг здрав зъб, както и някои от старите връзки в управлението. Още щом жена ми се обади, звъннах на приятел, който знаеше всичко за теб. Ти си в отпуск, Бош. Принудителен отпуск. Само ти знаеш за какъв дявол ми надрънка ония щуротии за земетресението. Изглежда, си решил да заработиш нещо допълнително, докато не си на работа.
— Грешиш.
— Така ли? Щом излезем в открити води, ще ми кажеш откровено кой те праща, или ще нахраня рибите с теб. Казах вече, че не ми пука.
— Никой не ме е пращал. Аз сам се пратих.
Маккитрик удари с длан червения бутон на пулта, лодката рязко дръпна напред, предницата се вдигна нагоре и Бош бе принуден да се вкопчи в перилата, за да не падне назад.
— Дрън-дрън! — изкрещя Маккитрик над рева на мотора. — Гаден лъжец! Излъга ме преди и сега пак лъжеш!
— Изслушай ме — закрещя и Бош, — каза, че си спомняш всеки един от случаите си, нали?
— Да, по дяволите! Не мога да забравя нито един.
— Намали малко!
Маккитрик дръпна ръчката назад, лодката се успокои и шумът позаглъхна.
— При случая с Марджори Лоу се е наложило ти да свършиш мръсната работа. Това помниш ли го? Помниш ли кое наричаме мръсна работа? Трябвало е да съобщиш на най-близкия роднина. Трябвало е да го кажеш на сина й. Там, в Маккларън.
— Това го има в докладите, Бош. Така че… Замълча внезапно и се втренчи в него. После отново отвори портфейла и пак прочете името от служебната му карта. Вдигна лице към Бош.
— Помня това име. Плувният басейн там… Ти си хлапето.
— Да. Аз съм хлапето.
25
Маккитрик остави лодката да се клатушка по плитчините на Литъл Сарасота Бей, докато Бош разказваше историята си. Не му зададе никакви въпроси. Просто слушаше. При една от моментните паузи на Бош той се пресегна към хладилната чанта, отвори я, извади две бири и подаде едната на Бош. Ламарината на кутията беше ледоностудена на пипане.
Бош не отвори кутията с бира, докато не завърши разказа си. Не премълча нищо, даже сподели с Маккитрик за конфликта с Паундс, макар да нямаше връзка със случая. Ако се съди по гневната и странна реакция на Маккитрик, вече предчувстваше, че не е бил прав в преценката си за старото ченге. Беше долетял във Флорида, вярвайки, че ще се сблъска или с корумпирано, или с тъпо ченге, без да е сигурен кое би го подразнило повече. Обаче сега вярваше, че Маккитрик е човек, преследван от спомените си и демоните на погрешно направен избор отпреди толкова години. Бош смяташе, че сега му е времето да види изваждането на този трън от петата и собствената му прямота е най-добрият начин да го постигне.
— Е, това е моята история — завърши той накрая. — Надявам се, че жена ти е пакетирала повече от две в онази чанта.
Той вдигна кутията и погълна на един дъх почти една трета от съдържанието й. Усещането в гърлото бе божествено под жарките лъчи на следобедното слънце.
— О, там, откъдето дойде тази, има още много нейни посестрими — отвърна Маккитрик. — Искаш ли сандвич?
— Още не.
— Да, значи сега искаш да чуеш моята история.
— Затова и дойдох тук.
— Хубаво, нека първо стигнем ей там, при рибата.
Маккитрик включи отново мотора и те се устремиха на юг през залива, следвайки маркировката на фарватера. Бош най-после се сети, че в джоба на якето си има слънчеви очила, и си ги сложи.
Вятърът сякаш духаше от всички посоки и понякога топлината му се заменяше от хладен полъх, идващ от повърхността на водата. Бош не се бе качвал на лодка и не бе ходил за риба от години. За човек, към когото преди двадесет минути е било насочено оръжие, се чувстваше доста добре.
Щом заливът се превърна в канал, Маккитрик дръпна лоста назад и намали. Махна с ръка на някакъв човек на мостика на грамадна яхта, завързана пред един крайбрежен ресторант. Бош не можа да разбере дали се познаваха, или това бе просто съседски жест на учтивост.
— Води я право към фара на моста — каза Маккитрик.
— Какво?
— Поеми го.
Маккитрик отстъпи назад от руля и влезе в рубката. Бош бързо застана зад руля, забеляза червения знак, закачен в средата на висящ мост на около половин миля, изправи курса по него. Хвърли поглед през рамо и видя, че Маккитрик изважда найлонов плик с дребни рибки от една кутия на палубата.