— Нещастен случай, нали? — запита Бош.
— Правилно. Смърт при нещастен случай. Но това не е краят. Отворени били и двете врати на колата.
— Съучастник.
— Точно така. Намерим ли втория смотаняк, ще можем да повдигнем обвинение по параграфите на Закона за углавните престъпления. Момчетата от лабораторията прослушаха с лазер купето отвътре и свалиха всички отпечатъци. Занесох ги в архива и придумах един от операторите там да ги сканира и да ги пусне през националната система за разпознаване на отпечатъци. И — бинго!
— Спипахте ли го?
— Улучихме десетката! Компютрите на тая система имат доста дълга ръка, Хари. Обхващат и Военната база за определяне на самоличността в Сейнт Луис. Преди десет години нашият човек е бил в армията. Получихме данните му, взехме адреса от комендантското на запаса и днес го сгащихме. Затропа още в колата на път към управлението. Май ще поседи на топло известно време.
— Страхотен ден, приятел.
— Но и това не е краят. Още не съм стигнал до най-шантавата част.
— Давай.
— Спомняш ли си, че свалихме всички отпечатъци в колата?
— Да.
— За част от тях получихме потвърждение от криминалния архив за случай на убийство чак в Мисисипи. Де всички дни да бяха като днешния!
— Какво стана? — попита нетърпеливо Бош. Протакането на Едгар започваше да му лази по нервите.
— Съвпадение с отпечатъци, въведени в мрежата преди седем години от някаква „База за идентификация към Южните щати“ — пет щата, които, взети заедно, дори не надхвърлят населението на Лос Анджелис. Извършител, на двойно убийство, Хари! Някакъв тип с вестникарски прякор „Касапина на двестагодишнината“, тъй като убил две жени в Билокси точно на Четвърти юли седемдесет и шеста!
— Собственикът на колата? Оня с пушката?
— Дяволски си прав. Отпечатъците му били взети от сатъра, останал в черепа на едното момиче. Доста се изненада, когато се върнахме в къщата му днес следобед. Викаме му: „Хей, спипахме съучастника на онзи тип, дето хвърли топа в колата ти. Между другото, арестуван си за двойно убийство, шибан задник такъв!“ Дръпна му се лайното, и то яко. Струваше си да му видиш смачканата физиономия!
Едгар се разсмя гръмогласно в слушалката и Хари усети с тъга колко много му липсва работата само след седмица принудително отстраняване.
— Пропя ли?
— Мълча като риба. Явно, не е чак толкова задръстен: знае, че самопризнанията няма да помогнат да се отърве от обвинение в двойно убийство преди почти двайсетина години. Страхотен удар, нали?
— С какво се е занимавал досега?
— Изглежда, е кротувал. Собственик е на магазин за железария в Санта Моника. Женен, с дете и куче — напълно реформиран случай. Връщат го в Билокси. Надявам се, че обича южняшката кухня — едва ли ще се появи пак в Лос Анджелис. — Едгар пак се разсмя. Бош замълча, изпълнен с болка: историята му напомни болезнено от какво бе лишен. В главата му зазвъня с нова сила искането на Хинойъс да определи точно и ясно мисията си. — Утре идват няколко колеги от полицията в Мисисипи — добави Едгар. — Говорих с тях преди малко и те направо удариха тавана от радост. Хари?… Там ли си още?
— Тук съм… Имал си наистина страхотен ден. Как реагира безстрашният ни скапан шеф?
— Паундс ли? Оная му работа се удължи повече и от луисвилски плужек. Знаеш ли какво прави в момента? Опитва се да си припише заслугите и за трите изчистени случая. Търси начин да увеличи нашия процент на разкриваемост с убийствата в Билокси.
Бош не се изненада: играта с този процент бе обичайна практика за шефовете на управленията и статистиците. Случаят с въздушната възглавница определено беше злополука. Но според законите в Калифорния съучастникът на мъртвия можеше да бъде обвинен в убийство, тъй като смъртта бе настъпила при извършване на престъпно деяние. Арестът на съучастника означаваше още един плюс в графата за разкрити убийства без завеждане на убийство в съответната графа, понеже смъртта бе настъпила вследствие нещастен случай. В резултат на тази скромна статистическа маневра процентът на разкриваемост на холивудското полицейско управление ще се увеличи спрямо действително извършените престъпления в района. През последните години този процент витаеше около цифрата петдесет и заплашваше да падне още повече.
Но скромният положителен резултат от това недотам чисто осчетоводяване не задоволяваше непомерния апетит на Паундс и той нагло възнамеряваше да прибави и двете убийства в Билокси само в графа „Разкрити престъпления“. Имаше известни основания, тъй като двойното убийство там действително бе изчистено от неговите подчинени. Трите допълнителни точки в графа „Разкрити престъпения“ без нови случаи в графа „Насилствена смърт“ ще осигурят впечатляващ положителен резултат от дейността на отдел „Убийства“ и шефа Паундс. Лесно можеше да си представи в какво доволство се валя в момента оня шибаняк от постигнатото през деня.