— А как тогава си се оказал в Ел Ей? — попита Бош.
— Какво беше казал някой за пътуването на запад на младите хора? Ами след капитулацията на Япония минах през Лос Анджелис на път към къщи и видях онези планини, които се издигаха направо от морето високо в небесата… По дяволите, онази първа вечер в града ядох в „Дерби“. Тъкмо бях на път да си изпразня портфейла до дъно, когато знаеш ли кой ме видя там, както си бях с униформа, и плати сметката ми? Проклетият Кларк Гейбъл. Не се майтапя. Направо се влюбих в мястото и ми трябваха почти тридесет години, за да проумея… Всъщност Мери е от Ел Ей. Родом и духом. Обаче на нея и тук й харесва.
Той кимна, сякаш да убеди сам себе си. Бош помълча за известно време, докато Маккитрик се взираше назад в спомените си.
— Той беше готин тип.
— Кой?
— Кларк Гейбъл.
Бош смачка празната консерва в ръката си и си взе друга бира.
— Е, разкажи ми за случая — подхвана той, след като я отвори. — Какво стана?
— Знаеш какво е станало, ако си прочел папката. Всичко си беше там. Потулиха го. Единият ден имахме разследване, а на следващия вече пишехме: „Никакви ефективни следи на този етап.“ Палячовщина. Ето защо си спомням случая така отчетливо. Не биваше да го правят.
— Кои са те?
— Нали знаеш, важните клечки.
— Какво направиха?
— Взеха ни следствието под носа. А Ено им го позволи. Той беше сключил някаква сделка с тях. Мамка му.
Маккитрик горчиво поклати глава.
— Джейк — опита Бош. Този път не получи протестно избухване, задето се бе обърнал към него на малко име. — Защо не започнеш от самото начало. Имам нужда да науча всичко, каквото знаеш.
Маккитрик помълча, докато навиваше кордата. Неговата стръв не беше докосната. Той я хвърли отново, пъхна пръчката в една от стойките и си взе друга бира. Извади изпод конзолата шапка с козирка „Тампа Бей Лайтнинг“ и си я сложи на главата. Облегна се на парапета с бирата в ръка и погледна Бош.
— Хубаво, синко, слушай. Нямам нищо против майка ти. Просто ще ти го разкажа така, както го чувствах навремето, става ли?
— Точно това искам от теб.
— Искаш ли шапка? Така ще изгориш.
— Нищо ми няма.
Маккитрик кимна и най-сетне започна.
— Добре, значи обаждането се получи вкъщи. Беше събота сутринта. Един от пешите патрули я намерил. Тя не беше убита в алеята. Поне това беше ясно. Бяха я нахвърлили там. Докато стигна до мястото от Тахунга, екипът по обработка на местопрестъплението вече бе там. Моят партньор също беше пристигнал. Ено. Той беше шефът, затова и бе дошъл пръв. И бе поел нещата в свои ръце.
Бош остави въдицата си на стойката и отиде до якето си:
— Имаш ли нещо против да си водя записки?
— Не, нямам. Мисля, че откакто се оттеглих, все съм се надявал и чакал някой да се погрижи за този случай.
— Давай-нататък. И така, Ено бил начело.
— Аха, той беше отговорникът. Трябва да разбереш нещо. По онова време бяхме натрупали като екип само около два-три месеца. Не бяхме гъсти. След това разследване така и не станахме. Аз се откачих от него след около година. Подадох молба за преместване. Пратиха ме в Уилшир, пак отдел „Убийства“. По-късно изобщо не поддържах връзка с него. Той също.
— Добре, та какво стана със следствието?
— Така, всъщност нещата си вървяха както трябва, Минавахме по етапния ред. Имахме списък на евентуалните й контакти… получихме го от момчетата в Отдела за борба с порока и работихме по него.
— В евентуалните контакти включваха ли се клиенти те й? В папката по следствието нямаше никакъв списък.
— Мисля, че имаше и някои клиенти. А списъкът не влезе в документацията по нареждане на Ено. Нали си спомняш, че ти казах кой водеше парада?
— Да, да. Джони Фокс фигурираше ли в списъка?
— Аха, той бе начело. Той бе нейният… хм, мениджър и…
— Сводникът й, искаш да кажеш.
Маккитрик го погледна.
— Да, Точно така. Не бях сигурен дали ти… хъм…
— Зарежи го. Давай нататък.
— Джони Фокс беше в списъка. Разговаряхме с почти всички нейни познати и всеки от тях го описваше като наистина подъл тип. Имаше си и досие.
Бош се сети за заявлението на Мередит Роман, че е била бита от него.
— Подочухме, че тя се опитвала да се измъкне от Фокс. Не знам защо — или за да движи нещата си сама, или за да излезе на чисто. Кой знае? Чухме, че…
— Тя е искала да излезе на чисто — прекъсна го Бош. — По този начин е щяла да има възможност да ме измъкне от приюта.
Почувства се глупаво, задето го беше казал, защото думите му нямаше как да прозвучат убедително.