— Както и да е — отвърна Маккитрик, — важното бе, че Фокс сигурно не е умирал от щастие по въпроса. Това съответно го поставяше начело в списъка на заподозрените.
— Обаче не сте могли да го намерите. В хронологичния доклад пишеше, че сте наблюдавали жилището му.
— Да. Той беше нашият човек. Имахме отпечатъци, свалени от колана… от оръжието на престъплението… обаче нямахме неговите, за да ги сравним. Джони бе прибиран на няколко пъти преди това, но така и не го бяха картотекирали. И никога не бяха взимали отпечатъците му. Така че действително се налагаше да го приберем.
— Какво ти говореше това, че го били прибирали, но без да го картотекират?
Маккитрик довърши бирата си, смачка кутията и отиде до кофата за отпадъци в задната част, за да хвърли.
— Честно казано, по онова време не го проумявах. Сега, естествено, е очевидно. Той си е имал ангел хранител.
— Кой?
— Ами един ден, когато наблюдавахме жилището на Фокс в очакване да се появи, получихме съобщение по радиото да се обадим на Арно Конклин. Той искал да разговаря с нас за случая. Колкото се може по-скоро. Е, това вече беше шибано обаждане. По две причини. Първо, Арно тогава беше истински орел на правосъдието. Оглавяваше градските командоси, блюстители на морала, и след около година пред него се очертаваше вакантно място в Областната прокуратура. Втората причина бе, че бяхме поели случая едва преди няколко дни и не се бяхме доближавали и на миля разстояние от прокуратурата. И така изведнъж, като гръм от ясно небе, най-голямата клечка от прокуратурата пожелава да ни види. Мисля си… всъщност не знам какво точно започнах да си мисля тогава. Просто знаех, че… Хей, при тебе клъвна!
Бош погледна въдицата си и забеляза как тя ненадейно се огъна от рязко дръпване на кордата. Макарата се завъртя, щом рибата задърпа кукичката. Бош сграбчи въдицата и рязко я засече назад. Куката се бе заклещила здраво. Започна да навива макарата, но рибата явно бе доста жизнена и борбена и издърпваше повече, отколкото той навърташе. Маккитрик пристъпи към него и застопори макарата, което веднага доведе до по-отчетливо извиване на пръта.
— Дръж въдицата нагоре, дръж я нагоре — посъветва го Маккитрик.
Бош последва указанията му и се бори с рибата в продължение на пет минути. Ръцете го заболяха. Усети напрежение в мускулите на гърба си. Маккитрик си сложи ръкавици и когато рибата най-после се предаде и Бош я придърпа до лодката, се наведе, пъхна пръсти в хрилете й и я вдигна на борда. Бош видя блестяща, сиво-синкава риба, която изглеждаше красива под лъчите на слънцето.
— Уаху — каза Маккитрик.
— Какво?
Маккитрик вдигна тялото й хоризонтално.
— Уаху. Там, в скъпарските ви ресторанти в Лос Анджелис май й викате оно. А ние тук я наричаме уаху. Като се сготви, месото става бяло като на камбала. Искаш ли да я запазиш?
— Не, върни я обратно. Красива е.
Маккитрик грубо издърпа куката от зяпналата уста на рибата, после подаде улова на Бош.
— Искаш ли да я подържиш? Сигурно тежи някъде около шест килограма.
— Не, не изпитвам нужда да я държа.
Бош се приближи и прокара длан по хлъзгавата кожа на рибата. Почти виждаше образа си отразен в люспите й. Кимна на Маккитрик и рибата бе хвърлена обратно във водата. Тя остана неподвижна за няколко секунди, на две стъпки под повърхността. Посттравматичен стресов синдром, помисли си Бош. Накрая рибата сякаш излезе от унеса и се стрелна надолу към дълбините. Бош окачи кукичките в една от гайките на въдицата, след което я постави на стойката й. Беше приключил с риболова за днес. Взе си поредната бира от хладилната чанта.
— Ако искаш сандвич, взимай си — подвикна Маккитрик.
— Не. Благодаря.
На Бош му се щеше рибата да не ги бе прекъснала.
— Ти тъкмо казваше, че сте получили обаждане от Конклин.
— Да, Арно. Обаче не бях разбрал добре. Молбата за среща се отнасяше само до Клод. Не за мен. Ено отиде сам.
— Защо сам?
— Така и не разбрах, а и той се престори, че не знае за какво става дума. Просто предположих, че е, защото двамата с Арно вече са имали вземане-даване.
— Обаче не си знаел по какъв повод.
— Аха. Клод Ено беше с около десет години по-възрастен от мен. Така че по-отдавна играеше на сцената.
— Та какво стана?
— Ами не мога да ти кажа с точност. Знам единствено това, което ми съобщи партньорът за разговора. Нали разбираш?
Маккитрик му намекваше, че е нямал доверие в партньора си. И самият Бош познаваше това чувство, затова кимна, че го разбира.
— Продължавай.
— Той се върна от срещата и каза, че Конклин наредил да свалим подозренията от Фокс, защото той нямал отношение към случая и всъщност бил един от информаторите за някои разследвания на специалния му отряд в прокуратурата. Казал, че Фокс бил важен за него и не желаел да бъде компрометиран или притискан, особено за случай, в който нямал никакъв пръст.