— Откъде-накъде Конклин е бил толкова сигурен?
— Нямам представа. Обаче Ено ми каза как заявил на Конклин, че никой помощник-прокурор, независимо колко важен е, не може да каже кой е чист за полицията, тъй че нямало да отстъпим, докато не поговорим лично с Фокс. След това контриране Конклин казал, че лично ще доведе Фокс за разговор и взимане на отпечатъци. Но само ако сме го направели на негова територия.
— Което ще рече?
— В неговия кабинет в старата сграда на съда. Сега вече я няма. На нейно място построиха онова грамадно, паралеленипедно нещо, точно преди да напусна града. Ужасно изглежда.
— Какво стана в кабинета? Ти присъстваше ли?
— Бях там, обаче така и нищо не стана. Поговорихме си с него. Фокс беше там заедно с Конклин, също и с Нациста.
— Нациста ли?
— Дясната ръка на Конклин, Гордън Мител.
— И той е бил там?
— Ъхъ. Мисля, че той, така да се каже, бдеше над Конклин, докато Конклин бдеше над Фокс.
Бош не показа изненадата си.
— Добре, та какво ви съобщи Фокс?
— Както вече ти казах, почти нищо. Поне така си го спомням. Даде ни алиби и цял списък с хора, които биха могли да го потвърдят. Аз му снех отпечатъците.
— А какво ви разказа той за жертвата?
— Горе-долу същото, което вече бяхме чули от нейната приятелка.
— От Мередит Роман?
— Да, май така се казваше. Каза ни, че тя отишла на някакво парти, била наета един вид за украса на някакъв тип. Каза, че ставало дума за „Ханкок Парк“. Обаче не можеше да ни даде точен адрес. Каза, че нямал нищо общо с уговорката. Това някак не ми се връзваше. Нали разбираш, сводник, пък да не знае къде отива едно от момичетата му. Това беше единственото, за което можехме да се хванем, и в момента, в който започнахме да го притискаме, Конклин се намеси като рефер.
— Той не е искал да упражнявате натиск.
— Най-голямата идиотщина, която съм виждал. Седи си пред очите ти следващият областен прокурор, всички знаеха, че ще се кандидатира и ще спечели, и ето че застава на страната на това копеле… Извинявай за израза.
— Не го взимай присърце.
— Конклин се опитваше да представи нещата така, сякаш превишавахме правата си, а онова лайно Фокс си седеше през цялото време широко усмихнат и дъвчеше клечка за зъби. Виждаш ли, даже повече от тридесет години след това не мога да забравя онази клечка за зъби. Гледката направо ме изкарваше извън кожата ми. Та както и да е, накратко казано, така и не можахме да го притиснем да признае, че самият той е уредил срещата на момичето.
Лодката се заклати като от голяма вълна и Бош се огледа, но не видя друга наоколо. Странно. Плъзна поглед по водната шир и чак сега осъзна колко различна бе от океана. Тихият океан бе възпиращ и леденосин, а заливът бе топлозелен и приканващ.
— Тръгнахме си — продължи Маккитрик. — Аз си мислех, че ще последва поне още един разговор. Та значи тръгнахме си и започнахме да работим по алибито му. Оказа се, че е солидно. Нямам предвид, че е било потвърдено само от неговите хора, които ни беше изброил, но и от някои съвсем странични, които открихме. Както ти казах, поработихме добре над него. Намерихме независими свидетели. Хора, които даже не го познаваха. Както си спомням, алибито беше непоклатимо като скала.
— А помниш ли къде каза, че е бил?
— Прекарал част от нощта в един бар, там, на Айвар, нещо като любимо заведение за сводници. Не мога да си припомня името обаче. После, по-късно същата нощ, отишъл с колата във Вентура и играл карти, докато не му се обадили по телефона, след което си тръгнал. Другото, което говореше в полза на алибито, бе, че то не се различаваше по нищо от обичайния му график за прекарване на времето. Не беше нагласено един вид. Бил редовен клиент и на двете места.
— За какво се е отнасяло телефонното обаждане?
— Нямахме възможност да разберем. Не знаехме за него, докато не започнахме да проверяваме алибито му и някой не го спомена между другото. Така и не ни се удаде възможност да питаме Фокс за него. Но честно казано, по онова време този въпрос не ни тревожеше особено. Както казах, алибито му бе непоклатимо, пък и обаждането бе чак в малките часове на нощта. Около четири или пет сутринта. Жер… хм, майка ти вече е била мъртва според медицинската експертиза. Времето на настъпването на смъртта бе определено за около полунощ. Обаждането не беше от значение.
Бош кимна, макар това да беше детайл, който никога не би оставил без проверка, ако отговаряше за такова разследване. Според него това беше доста любопитна подробност. Кой би могъл да звънне в стая за комар толкова рано сутринта? Какво обаждане би накарало Фокс веднага да зареже покера и да си тръгне?