Тя го поведе, на север към Тампа, после към някакъв район, наречен „Хайд Парк“. Обърнати към залива, къщите в околността бяха във викториански или занаятчийски стил с извити предни веранди. Нейният дом беше апартамент над троен гараж, разположен зад сива викторианска къща, обрамчена със зелено.
Като изкачиха стълбите и тя вече пъхаше ключа в ключалката, Бош се сети за нещо и се почуди какво да прави. Тя отвори вратата и се обърна към него. Прочете безпокойството на лицето му.
— Какво има?
— Нищо. Обаче си мислех, че може би трябва да ида до някоя отворена аптека и после да се върна.
— Не се безпокой, имам всичко, което би ти потрябвало. Обаче би ли изчакал отвън за момент? Просто искам набързо да поприбера това-онова.
Той я погледна в очите.
— Това не е от значение за мен.
— Моля те!
— Добре. Действай, щом искаш.
Изчака около три минути, след което тя отвори вратата и го дръпна навътре. Ако беше подреждала, явно го беше направила на тъмно. Единствената светлина идваше от стаята, която, доколкото Бош виждаше, бе кухня. Джасмин го хвана за ръка и го поведе в обратна на светлината посока, по тъмен коридор към спалнята й. Тук тя запали лампата и пред погледа му се разкри оскъдно обзаведена стая. В центъра се намираше легло от ковано желязо с балдахин. До него имаше нощно шкафче, оставено в естествения цвят на дървото, бюро в същия стил и антична крачна шевна машина „Сингер“, върху която стоеше синя ваза с изсъхнали цветя. Стените бяха голи, макар Бош да видя пирон, стърчащ над вазата. Джасмин забеляза цветята, припряно вдигна вазата от масата и тръгна към вратата.
— Трябва да ги изхвърля. Не съм си идвала от една седмица и съм забравила да ги сменя.
Разбутването на цветята го накара да усети лек въз-кисел полъх в стаята. Докато я нямаше, Бош пак погледна пирона и реши, че долавя леки правоъгълни очертания по стената. Нещо бе висяло там. Тя не беше влязла, за да разчисти. Ако го беше направила заради това, щеше да изхвърли цветята. Искала е да свали картина, от стената.
Джаз се върна в стаята и остави празната ваза обратно на мястото й.
— Искаш ли бира? Имам и вино.
Бош пристъпи към нея, заинтригуван още повече от тайнствеността й.
— Не, няма нужда.
Без повече приказки се прегърнаха. Като я целуваше, долавяше дъх на чесън, бира и цигарен дим, но не го беше грижа. Знаеше, че и тя усеща същото в неговия дъх. Притисна страна до бузата й и носът му попадна точно на мястото, където тя си беше сложила парфюм. Среднощен аромат на цъфнал жасмин.
Отпуснаха се на леглото и започнаха да свалят дрехите си една по една между страстните целувки. Тя имаше красиво тяло с ясно доловими очертания на бански по него. Той целуна хубавите й малки гърди и нежно я побутна назад върху леглото. Тя му каза да изчака за момент, извъртя се на една страна и от чекмеджето на нощното шкафче извади лента с три презерватива и му ги подаде.
— Това като пожелание ли да го разбирам? — попита той.
Двамата избухнаха в смях, което още повече ги сближи.
— Не знам — отвърна тя, — ще видим.
За Бош сексуалните контакти винаги се свеждаха до подходящия момент. Желанията на две личности се надигат и заглъхват по собствен път. Отделно от физическите нужди съществуваха и емоционални. И понякога всички те се спояваха в цялост у единия от двамата, после влизаха в синхрон с тези на човека насреща. Срещата на Бош с Джасмис Кориан бе в един от тези моменти. Сексът им създаде неделим, цялостен свят около тях. Толкова жизнен, че би могъл да трае часове или само минути, без той да долови разликата. Накрая беше върху нея, гледаше в отворените й очи, а тя се държеше за ръцете му, сякаш от това зависеше животът й. Телата и на двамата потрепериха в един миг, след което той остана неподвижен върху нея, опитвайки се да възстанови ритъма на дишането си, заровил лице над рамото й. Чувстваше се толкова добре, че му се искаше да се засмее с глас, но не мислеше, че тя би го разбрала правилно. Потисна смеха в приглушено кашляне.
— Добре ли си? — попита тя тихо.
— Никога не съм се чувствал по-добре.
Накрая се отмести от нея, плъзгайки се надолу по тялото й. Целуна двете й гърди, после седна между краката й. Свали презерватива, прикривайки с тялото си движенията си от нея.
Стана от леглото и пристъпи към една врата, която се надяваше да е на банята. Оказа се, че е на гардероба. Следващата, която отвори, бе на банята и Бош пусна презерватива в тоалетната. Разсеяно се запита дали той щеше да свърши някъде във водите на залива Тампа.