Джаз стисна ръката му, жест, предназначен да го утеши, но не каза нищо.
— Такава история ли искаше да чуеш?
Тя просто пак стисна ръката му. След малко той заговори:
— Мисля, че нещото, което съм извършил и за което съжалявам най-много, е, че оставих една жена да си тръгне.
— Имаш предвид безнаказано? Престъпничка?
— Не. Има предвид жена, с която живеех… бяхме любовници, а когато тя пожела да си тръгне, аз всъщност… не направих нищо, за да я спра. Не се противопоставих, разбираш ли? И сега, като мисля за това понякога, си казвам, че може би, ако бях опитал, тя щеше да размисли… не знам.
— Тя каза ли защо те напуска?
— Просто ме беше опознала прекалено добре. Не я обвинявам в нищо. Имам си и аз тежък душевен багаж. Предполагам, че с мен е трудно да се живее. Почти през целия си живот съм бил сам.
В стаята отново се възцари мълчание и той зачака. Долавяше, че има нещо повече, което тя би искала да каже или да я попитат. Но когато Джаз заговори, той не бе сигурен дали има предвид себе си или него:
— Хората казват, че когато една котка е зла и драска, и съска срещу всички, даже срещу тези, които искат да я успокоят и да я обичат, значи не е била прегръщана и милвана достатъчно като малко коте.
— Никога досега не съм чувал това.
— Според мен е вярно.
Той помълча известно време, после плъзна ръка нагоре и докосна гърдите й.
— Това ли е твоята история? — попита той. — Че не си била прегръщана достатъчно?
— Кой знае.
— Кое е най-лошото нещо, което си причинила на самата себе си, Джасмин? Мисля, че искаш да го споделиш с мен.
Бош знаеше, че тя иска да й зададе този въпрос. Беше настъпил моментът за откровения и изповеди и той започна да мисли, че цялата вечер бе насочвана от нея, за да се стигне именно до този въпрос.
— Ти не си се опитал да задържиш някого, а е трябвало да го направиш — каза тя. — А аз се държах за някого, когато не биваше да го правя. Задържах се прекалено дълго. Въпросът е в това, че знаех до какво ще доведе то в крайна сметка, дълбоко в себе си знаех. Все едно, че стоиш на линията и виждаш как влакът приближава към теб, но си напълно хипнотизирай от ярката светлина и не можеш да мръднеш, за да се спасиш.
Неговите очи продължаваха да бъдат отворени в тъмнината. Едва различаваше очертанията на рамото и гърба й. Прилепи се по-плътно към нея, целуна я по шията и прошепна в ухото й.
— Обаче ти си успяла да се измъкнеш. Това е важното.
— Даа, измъкнах се — отвърна тя замислено. — Измъкнах се.
Тя помълча, после се пресегна под завивките и докосна дланта му. Онази, с която беше обхванал в шепа гърдата й. Задържа ръката си върху неговата.
— Лека нощ, Хари.
Той изчака, докато не чу равномерното й дишане, и чак тогава успя да заспи. Този път нямаше никакви сънища. Само топлина и мрак.
28
Сутринта Бош се събуди пръв. Изкъпа се под душа и си изми зъбите с четката на Джасмин, без да й иска разрешение. После си облече дрехите от предишния ден и отиде до колата си, за да си вземе чантата. Щом си сложи чисти дрехи, влезе в кухнята, за да потърси кафе. Единственото, което откри, бе кутия с пакетчета чай.
Отказа се от идеята за кафе и тръгна из жилището, а чамовите дъски на пода поскърцваха под стъпките му. Дневната беше обзаведена също толкова оскъдно, колкото спалнята. Диван, покрит с кремаво одеяло, ниска масичка, стара стереоуредба само с касетофон и без компактдиск плейър. Никакъв телевизор. И отново нищо по стените освен красноречиви белези, че по тях е висяло нещо. Откри два пирона. Не бяха покрити с ръжда нито пък боядисани. Явно бяха заковани наскоро.
През няколко френски прозореца дневната извеждаше на остъклена тераса. Там имаше тръстикови мебели и няколко засадени в саксии цветя, сред които и едно миниатюрно портокалово дръвче с плод в клоните. Цялата тераса бе пропита от аромата му. Бош пристъпи към прозорците и като се вгледа на юг по алеята зад парцела, съзря залива. Косите лъчи на слънцето го осветяваха в чисто бяло.
Върна се обратно в дневната, прекоси стаята и стигна до врата на срещуположната стена. Веднага щом я отвори, в носа го удари острият мирис на маслени бои и терпентин. Тук тя рисуваше. Той се поколеба, но само за миг, след което прекрачи прага.
Първото, което забеляза, бе, че стаята има прозорец с изглед право към залива над задните дворове и гаражите на три или четири къщи надолу по улицата. Панорамата беше красива и той разбра защо тя беше избрала точно тази стая, за да твори. В центъра, на изцапано с петна от боя чердже, видя статив, стол нямаше. Тя рисуваше права. Не забеляза никакво осветително тяло из стаята. Значи работеше само на дневна светлина.