— Трябва да тръгвам. Но ще се върна. Веднага щом мога.
Бош се разплати за вечерята с кредитната карта, за която предполагаше, че достига лимита си, и двамата тръгнаха към апартамента й. Съзнавайки, че времето, прекарано заедно, приближава края си, веднага се насочиха към леглото.
Усещането за тялото й, вкусът и ароматът му като че ли бяха съвършени за Бош. Не му се искаше този миг да свършва. И преди бе изпитвал внезапно привличане към жени и понякога даже му се бе отдавал. Но те никога не бяха така напълно обвързващи и завършени. Предположи, че причината бе в множеството неща, които не знаеше за нея. Тя беше загадка. Във физическия смисъл не би могъл да се приближи по-плътно от това, което бе в момента, и все пак у нея имаше толкова много скрити, неизследвани страни. Любиха се в нежен ритъм и завършиха с продължителна, страстна целувка.
По-късно Бош беше легнал на една страна и ръката му бе обгърнала плоския й корем. Джасмин чертаеше кръгове с една ръка в косите му. Изповедите започнаха.
— Знаеш ли, Хари, аз не съм имала много мъже в живота си.
Той не отвърна, защото не знаеше какъв би могъл да бъде подходящият отговор. Отдавна бе спрял да се интересува от сексуалното минало на жените, с които беше, по други причини освен чисто здравословни.
— А ти? — попита Джаз.
Не можа да устои на изкушението.
— Аз също не съм бил с много мъже. Всъщност не съм бил с нито един, доколкото си спомням.
Тя го ощипа по рамото.
— Знаеш какво имах предвид.
— Отговорът е не. Не съм бил с много жени в живота си. Поне не с достатъчно.
— Знаеш какво имах предвид.
— Отговорът е не. Не съм бил с много жени в живота си. Поне не с достатъчно.
— Знаеш ли, мъжете, с които съм била, или поне повечето от тях, сякаш искаха нещо от мен, което не можех да им дам. Не зная какво е то, но у мен просто го няма. Тогава аз или си тръгвах прекалено бързо, или оставах прекалено дълго.
Бош се повдигна на лакът и я погледна.
— Понякога си мисля, че разбирам непознатите по-добре от който и да било друг, даже от самия себе си. При моята работа научавам толкова много неща за хората. Понякога даже имам чувството, че нямам собствен живот. Притежавам само техния… Не знам какви ги приказвам.
— Мисля, че знаеш. Разбирам. Може би с всеки е така.
— Едва ли.
След това потънаха в мълчание. Бош се наведе и целуна гърдите й, като задържа зърното на едната между устните си. Тя вдигна ръце и притисна главата му към гърдите си. Бош долови аромата на жасмин.
— Хари, налагало ли ти се е да използваш пистолета.
Той се отдръпна и вдигна глава. Въпросът изглеждаше съвсем не на място. Обаче въпреки тъмнината забеляза, че очите й са приковани в него и очакват отговора му.
— Да.
— Убил си някого.
Това не беше въпрос.
— Да.
Тя не каза нищо повече.
— Какво има, Джаз?
— Нищо. Просто се питах какво ли е чувството. И как човек продължава да живее с него.
— Ами единственото, което мога да ти кажа, е, че боли. Даже и да не си имал друг избор, пак боли. Човек просто трябва да продължи да живее.
Тя продължи да мълчи. Каквото и да бе това, което тя имаше нужда да чуе от него, той се надяваше да й го е дал. Бош беше объркан. Не знаеше защо му беше задала такива въпроси и се питаше дали това не бе някакъв вид изпитание. Отпусна се по гръб на възглавницата си и зачака сънят да го пребори, но объркването го пропъждаше. След малко тя се обърна към него и го прегърна.
— Според мен ти си добър човек — прошепна в ухото му.
— Така ли? — прошепна й той в отговор.
— И ще се върнеш, нали?
— Да, ще се върна.
29
Бош се пробва на всяко гише за коли под наем на международното летище „Маккарън“ в Лас Вегас, но без успех. Нямане свободни коли. Мислено се наруга, задето не беше изправил резервация, и излезе пред сградата на летището в сухия въздух, за да хване такси. Зад волана седеше жена и когато й даде адреса на Лоун Маунтийн, ясно видя разочарованото й лице в огледалото за обратно виждане. Крайната цел не беше хотел, следователно нямаше да има възможност да качи пътник в обратна посока.
— Не се тревожете — каза Бош, разбирайки проблема й. — Ако ме изчакате, можете да ме върнете обратно на летището.
— Колко ще се бавите? Като имам предвид, че Лоун Маунтийн е доста далеч, чак сред пясъчните кариери.
— Пет минути, а може и по-малко. Може и половин час. Няма да се забавя повече от половин час.
— На включен брояч?
— На включен или не, зависи от вас. Както желаете.
Тя се замисли за момент, после запали двигателя.
— Къде са изчезнали всички коли под наем?