— Всъщност, не. Става дума за съпруга й. За един от неговите стари случаи.
— Скоро ще станат пет години, откакто Клод почина.
— Как умря той?
— Просто почина. Сърцето му отказа. Тупна ето тук, на пода, горе-долу там, където стоите в момента.
Двамата погледнаха към пода, сякаш тялото още се намираше там.
— Дойдох да прегледам личните му вещи — каза Бош.
— Какви вещи?
— Не знам. Мислех си, че той може би пази някои папки от годините в полицията.
— Най-добре ще е да ми кажете за какво точно сте дошли. Това не ми се струва много редно.
— Разследвам случай, с който той се е занимавал през 1961 година. Следствието не е приключено. Част от документите липсват. Мислех си, че той ги е взел. Може да има нещо важно, което е задържал. Не зная какво точно. Просто сметнах, че си струва да опитам.
Бош забеляза, че мисълта й заработи трескаво и в един миг погледът й доби замръзнал израз, сякаш в паметта й беше проблеснало нещо.
— Тук има нещо такова, нали? — изрече той.
— Не. Мисля, че трябва да си вървите.
— Къщата е голяма. Той имаше ли домашен кабинет?
— Клод напусна полицията преди тридесет години. Построи тази къща сред пустинята, за да бъде далеч от всичко това.
— Той с какво се занимаваше, като дойде да живее тук?
— Работеше като охрана в казино. Няколко години в „Сандс“, после двадесет във „Фламинго“. Получаваше две пенсии и се грижеше добре за Олив.
— Та като стана дума, кой разписва тези чекове напоследък?
Бош погледна красноречиво към Олив Ено. Другата жена помълча за доста дълго време, след което мина в защита.
— Вижте, мога да получа правото на настойник. Погледнете я. Няма да е никакъв проблем. Аз се грижа за нея, господине.
— Аха, храните я с ябълкова каша.
— Няма какво да крия.
— Искате някой да дойде, за да провери, или да оставим нещата така, както са? Мен всъщност не ме интересува какво вършите, госпожо. Даже не ме интересува дали действително сте нейна сестра. Готов съм да се обзаложа, че не сте. Но в момента това въобще не ме интересува. Имам работа. Просто искам да прегледам нещата на Ено.
Бош спря и й остави време да размисли. Погледна часовника си.
— Значи нямате заповед за обиск, така ли?
— Нямам. Отпред ме чака такси. Ако ме върнете, за да получа заповед, ще спра да се държа добре.
Очите й го огледаха от глава до пети, сякаш се опитваше да прецени колко добър и колко лош би могъл да бъде.
— Кабинетът е натам.
Думите прозвучаха насечени като трески. Тя бързо го поведе отново по същия коридор, после наляво към кабинета. В центъра на стаята имаше старо желязно бюро, няколко шкафа за документи с по четири чекмеджета, един стол в повече и почти нищо друго.
— След като той почина, двете с Олив преместихме всичко в онези два шкафа и не сме го поглеждали оттогава.
— Всичките ли са пълни?
— И осемте. Погледнете ги.
Бош бръкна в джоба си и извади още една банкнота от двадесет долара. Скъса я на две и подаде едната част на Шивон.
— Занесете това на таксиметровия шофьор. Кажете й, че ще се позабавя малко повече от предвиденото.
Тя шумно изпусна дъх, сграбчи банкнотата и излезе от стаята. След излизането й Бош пристъпи към бюрото и отвори чекмеджетата едно по едно. Първите две бяха празни. В следващото имаше канцеларски принадлежности и празни бланки. В третото откри тетрадка, която бързо прелисти и видя, че съдържа отчет за разходите на домакинството. Освен това имаше и папка с по-новите разписки и други квитанции. Последното чекмедже на бюрото беше затворено.
Бош започна от долните чекмеджета нагоре. Нищо в първите няколко не подсказваше и най-далечна връзка с това, което търсеше. Имаше папки с етикети, на които бяха изписани имена на различни казина и комарджийски организации. Папките в другото отделение бяха с имена на хора. Бош хвърли поглед на няколко от тях и разбра, че са досиета на разкрити измамници. Ено си беше изградил цяла библиотека със секретна информация. По това време Шивон, вече изпълнила поръчката, беше се върнала в стаята и седна на стола срещу бюрото. Тя наблюдаваше действията на Бош и той й зададе няколко общи въпроса, докато преглеждаше книжата.
— И какво точно правеше Клод за казината?
— Беше ловно куче.
— Какво е това?
— Нещо като човек под прикритие. Смесваше се с тълпата, залагаше с чипове на казиното и наблюдаваше хората. Много го биваше да открива измамници и да разгадава номерата им.
— Лесно е човек да разпознава-себеподобните си, нали?
— Този сарказъм пък какво означава? Той вършеше добра работа.