Бош се извърна, за да хвърли поглед на вратата. Плътният поток от заминаващи бе изтънял до един-двама закъснели. Съзнаваше, че вероятно щеше да изпусне полета. Обаче не можеше да направи нищо. Просто продължи да стиска слушалката и запази спокойствие.
Внезапно прозвуча вик. Бош се обърна през рамо и видя как мъжът с черната шапка заподскача, понеже неговият автомат — бе започнал да изплаща джакпота със звън. Жената с плюшеното мече отстъпи назад от двете си машини и мрачно загледа печалбата. Всяко металическо „звънннн“ на доларите, падащи в улея, сигурно биеше като чук в черепа й. Сурово напомняне, че тя губеше.
— Уха, я ме виж сега, миличка! — крещеше каубоят.
Изглежда, възклицанието не беше адресирано определено към някого. Той клекна и започна да прибира монетите в шапката си. Жената с плюшеното мече пак се захвана да обработва автоматите си.
Тъкмо когато вратата на ръкава се затваряше, служителката възобнови връзката. Съобщи на Бош, че според първоначалното проучване „Маккег Инкорпорейтед“ се е образувала през ноември 1962 година и е била разпусната от щатските власти двадесет и осем години по-късно, когато в продължение на цяла година не си плащала данъците и таксите. Бош знаеше, че това се бе получило вследствие смъртта на Ено.
— Желаете ли да научите имената на служителите? — попита чиновничката.
— Да, ако обичате.
— Добре, президент и главен изпълнителен директор Клод Ено. Е-Н-0. Вицепрезидент Гордън Мител. Счетоводителят е указан като Арно Конклин. Това се пише…
— Записах. Благодаря.
Бош затвори телефона, сграбчи пътната си чанта и сака и хукна към вратата.
— На секундата — отбеляза служителката на летището с раздразнение. — Не можете да се откъснете от онези едноръки бандити, а?
— Аха — отвърна Бош, без да му пука.
Тя отвори вратата на ръкава и Бош тръгна по коридора към самолета. Той беше едва наполовина пълен. Бош пренебрегна номера на седалката, указана в билета му, и си намери празна редица. Докато нагласяваше багажа в отделението отгоре, му хрумна нещо. Щом седна на седалката си, извади бележника си и отгърна на страницата, където си бе водил записки на разговора преди малко. Погледна съкращенията.
През., ИД — К. Е.
В.през. — Г. М.
Сч. — А. К.
После написа само инициалите на един ред.
КЕГМАК
Взря се в реда за миг, после се усмихна. Разгада анаграмата и я написа отдолу.
МАК КЕГ
Усети как кръвта препусна по вените му. Приближаваше се все повече и повече. Изпитваше върховно чувство, което нито хората пред автоматите в чакалнята, нито всички онези в казината биха могли да разберат. Това беше тръпка, която така и нямаше да усетят независимо колко много седмици им излизат на заровете или колко валета получат при раздаване. Бош се приближаваше към един убиец и се опияняваше от това толкова, колкото и който и да е спечелил джакпот на планетата.
31
Докато караше мустанга откъм летището на Лос Анджелис час по-късно, Бош свали стъклата надолу и потопи лице в хладния, сух въздух. Шумът на вятъра в клоните на евкалипта при входа към летището беше същият и сякаш приветстваше завръщането му у дома. Незнайно защо винаги се чувстваше изключително добре, като се връщаше от пътувания извън града. Това беше едно от нещата, които обичаше в този град, и се радваше, че то всеки път го посреща.
На „Сепулведа“ го хвана червен светофар и той използва изчакването, за да нагласи стрелките на часовника си. Беше два и пет. Прецени, че щеше да има време да отскочи до вкъщи, да се преоблече и да пъхне нещо в устата си, преди да се запъти към Паркър сентър и уговорената си среща с Кармен Хинойъс.
Премина с висока скорост под надлеза на шосе 405, после сви нагоре към претъпканата магистрала. Като завъртя волана, за да завие, усети, че бицепсите го болят от мускулна треска. Не знаеше дали това се беше получило от борбата с рибата в събота, или от начина, по който Джасмин го бе стискала за ръцете, докато се любеха. Помисли малко за нея и реши да й се обади от дома си, преди да потегли към центъра. Раздялата им тази сутрин вече му се струваше много далечна. Бяха си обещали да се срещнат отново, колкото се може по-скоро и Бош се надяваше обещанията да бъдат спазени. Тя все още оставаше загадка за него, и то такава, за която знаеше, че даже не е започнал да я разгадава.