Гласът му се стори познат, но понеже моментът бе изключително напрегнат, не можа веднага да го осмисли и да определи чий е. Единственото, което съзнаваше, бе, че го е чувал и преди.
— Говори заместник-началник Ървинг, детектив Бош — продължи гласът. — Би ли влязъл? Така няма да има пострадали.
Да, гласът бе неговият. Бош се отпусна, сложи ножа на плота в кухнята и прибра сандвича си в хладилника. После излезе от кухнята. Ървинг седеше на креслото в дневната. Двама други костюмирани, които не познаваше, седяха на дивана. Като се огледа, Бош забеляза, че кутията му с документи и картички от гардероба се намира на ниската масичка. Папката с документите по убийството, която бе оставил на масата в трапезарията, в момента беше в скута на единия от седящите на дивана. Бяха претърсвали къщата му и преглеждали неговите вещи.
Бош изведнъж проумя какво бе значението на случилото се отвън.
— Видях постовите ви. Някой няма ли да ми каже какво става тук?
— Къде бяхте, Бош? — попита единият от костюмираните.
Бош го изгледа. Напълно непознат.
— Кой, по дяволите, сте вие?
Той се наведе и вдигна кутията с картички и писма от масата.
— Детектив — каза Ървинг, — това е лейтенант Ейнджъл Брокман, а този е Ърл Сайзмор.
Бош кимна. Едно от имената му беше познато.
— Чувал съм за теб — отвърна той, фиксирайки Брокман. — Ти си онзи, дето прати Бил Конърс в гардероба. Страхотно отличие, сигурно си станал победителят на месеца в ОВР. Голяма чест.
Сарказмът в гласа на Бош можеше да се долови безпогрешно, както и беше искал. Гардеробът беше мястото, където повечето полицаи прибираха оръжието си, когато не бяха на служба. Изразът „отиване в гардероба“ на полицейски жаргон означаваше, че ченге се е самоубило. Конърс бе старо патрулно ченге от Холивудския участък, самоубило се преди около година, след като ОВР го обвини, че предлага пакетчета хероин на проституиращи момичета срещу секс. След смъртта му проститутките бяха признали, че са скалъпили обвинението, защото Конърс винаги ги пъдел от района си. Той бе чист, но виждайки как всичко е срещу него, беше взел решение да „иде в гардероба“.
— Той сам направи избора си, Бош. А сега и ти имаш право на своя. Ще ни кажеш ли къде си бил през последните двадесет и четири часа?
— А вие ще ми кажете ли за какво става дума?
Чу някакво потракване откъм спалнята си.
— Какво е това, мамка му? — Отиде до вратата и видя още един костюмар, застанал пред отвореното чекмедже на нощното шкафче. — Хей, скапаняк, изчезвай оттам! Изчезвай веднага!
Бош влезе в спалнята и затвори чекмеджето с ритник. Мъжът отстъпи назад, вдигна ръце като арестант и влезе в дневната.
— А това е Джери Толивър — добави Ървинг. — Той е с лейтенант Брокман, ОВР. Детектив Сайзмор се присъедини към нас от отдел „Грабежи — убийства“.
— Прекрасно — каза Бош. — Сега вече всички се знаем. Какво става?
Погледна Ървинг в упор, докато задаваше въпроса, вярвайки, че ако изобщо получеше прям отговор, то щеше да бъде от него. Ървинг обикновено веднага из-плюваше камъчето, когато се налагаше да се разправя с Бош.
— Детек… Хари, налага се да ти зададем няколко въпроса — отвърна Ървинг. — Ще е по-добре, ако ти обясним положението по-късно.
Бош бе готов да се обзаложи, че то действително бе сериозно.
— Имате ли заповед за идването си тук?
— Ще ти я покажем по-късно — рече Брокман. — Да вървим.
— Къде ще ходим?
— В управлението.
Бош бе имал достатъчно вземане-даване с Отдела за вътрешни разследвания, за да може да прецени, че ситуацията в момента не беше типична. Като се вземеше предвид фактът, че Ървинг, вторият по ранг офицер в управлението, е с тях, можеше да се прецени колко сериозно е положението. Предположи, че не са разкрили частното му разследване по случая. Ако беше само това, Ървинг нямаше да е тук. Сигурно нещо здравата се беше сплескало.
— Добре — каза Бош, — кой е умрял?
И четиримата го изгледаха с каменни лица, потвърждавайки, че някой действително беше умрял. Бош усети железен обръч да стяга гърдите му и за първи път изпита страх. В съзнанието му започнаха да изникват имената и лицата на хората, които бе замесил. Мередит Роман, Джейк Маккитрик, Кийша Ръсел, двете жени в Лас Вегас. Кой още? Джаз? Нима я беше изложил на опасност? В следващия миг проумя. Кийша Ръсел. Репортерката вероятно бе направила това, което й бе забранил. Сигурно бе отишла при Конклин или при Мител и бе задавала въпроси за извадката от вестника, която беше направила за Бош. Беше се хвърлила напред слепешката и сега бе мъртва заради тази грешка.
— Кийша Ръсел? — попита той.