Той се изправи.
— Сядай, Бош! Погрижили сме се за това. Седни.
Бош зае мястото си, без да казва нищо. Осъзна, че всъщност се чувстваше разочарован, задето щеше да изпусне сеанса си с Кармен Хинойъс.
— Хайде, Бош, нека го чуем. Какво се случи след това?
— Не си спомням всички подробности. Обаче онази вече хапнах в „Червения вятър“, освен това спрях в „Епицентър“ за няколко питиета. После около десет отидох на летището. Взех нощния полет до Флорида, до Тампа, прекарах почивните дни там и се върнах около час и половина преди да открия вас, момчета, незаконно пребиваващи в къщата ми.
— Не беше незаконно. Имахме заповед.
— На мен не ми беше показана никаква заповед.
— Да не се отвличаме, какво искаше да кажеш с това, че си бил във Флорида?
— Предполагам, исках да кажа, че съм бил във Флорида. Какво друго според вас би могло да означава.
— Можеш ли да го докажеш?
Бош бръкна в джоба си, извади бордовата карта с квитанциите и ги плъзна по масата.
— За начало ето ти разписките за билетите. Мисля, че вътре има и една от гишето за коли под наем.
Брокман бързо отвори картата и зачете.
— Какво прави там? — попита той, без да вдига очи.
— Доктор Хинойъс, служебната ни психиатърка, ми каза, че трябва да се опитам да попътувам извън града. И аз си помислих, а защо не до Флорида? Никога не съм ходил там, пък през целия си живот съм обожавал портокалов сок. Тъй че си казах, що не, по дяволите? Флорида.
Брокман пак бе сразен. Не беше очаквал нищо подобно. Бош бе готов да се обзаложи. Повечето полицаи така и не разбираха колко важен за разследването бе предварителният разговор със свидетел или заподозрян. Той слагаше отпечатък на всички следващи разпити и даже на свидетелските показания в съда. Човек трябваше да бъде подготвен. Също като при адвокатите се налагаше да се знаят отговорите, преди още да се зададат въпросите. ОВР толкова разчиташе на самото си присъствие като заплаха, че служителите от този отдел така и не смятаха за необходимо да се подготвят предварително за разпитите. И когато удареха на камък като в настоящия случай, не знаеха какво да предприемат по-нататък.
— Добре, Бош, хм… какво прави във Флорида?
— Чувал ли си тази песен на Марвин Гей? Преди да го убият? Тя се нарича…
— Какви ги говориш?
— … „Сексуално лечение“. Казва, че е хубаво за душата.
— Аз съм я чувал — обади се Толивър.
Двамата, Бош и Брокман, го погледнаха.
— Извинете — смънка той.
— Пак те питам, Бош — каза Брокман, — за какво точно говориш?
— Казвам, че по-голямата част от времето съм прекарал с жена, която познавам там. А повечето от останалото време бях с риболовен водач на лодка в Мексиканския залив. Това, което казвам, бунако, е, че съм бил с хора почти всяка минута от времето там. А периодите, в които съм бил сам, са толкова кратки, че не би било възможно да долетя дотук и да убия Паундс. Даже не знам кога е бил убит, но мога да ти кажа едно, ти нямаш нищо срещу мен, Брокман, защото нищо такова не съществува. Тръгнал си в погрешна посока.
Бош бе подбрал думите си грижливо. Не беше сигурен какво и дали въобще знаеха нещо за частното му разследване и нямаше намерение да го споменава, ако може да го избегне. Те разполагаха с папката по следствието и кутията с веществените доказателства, но той смяташе, че ще успее да отклони вниманието им от тях с приказки. Освен това разполагаха и с бележника му, който беше пъхнал в пътната си чанта на летището. В него бяха записани имената и адресите на Джасмин и Маккитрик, адреса на къщата на Ено в Лас Вегас, както и други бележки по разследването. Обаче те можеше и да не сглобят смисъла на всичко това. Ако имаше късмет.
Брокман извади бележник и писалка от вътрешния джоб на сакото си.
— Добре, Бош, дай ми името на жената и на този водач за риболов. Трябват ми телефоните им, всичко.
— Мисля, че няма да стане.
Очите на Брокман се разшириха.
— Не ме интересува какво мислиш, дай ми имената им.
Бош не каза нищо, просто се загледа в масата пред себе си.
— Бош, вече ни каза къде си бил, сега трябва да потвърдим думите ти.
— Аз знам къде съм бил, това е всичко, от което имам нужда.
— Ако си чист, както твърдиш, остави ни да го проверим, да свалим подозренията от теб и да продължим нататък към други възможности.
— Пред себе си имаш имената на авиолиниите и фирмата за коли под наем. Започни от това. Няма да въвличам хора, които изобщо нямат връзка със случая. Те са добри хора и за разлика от теб ме харесват. Няма да ти позволя да развалиш всичко, като прегазиш със слонските си крака моите взаимоотношения с тях.