— Нямаш голям избор, Бош.
— О, напротив, имам. Щом искаш да повдигнеш обвинение срещу мен, направи го. Ако нещата стигнат дотам, ще доведа тези хора и те ще те издухат, Брокман. Сигурно си мислиш, че в момента имаш тежки проблеми, задето си пратил Бил Конърс в „гардероба“? Е, почакай и ще видиш как след този случай ще имаш по-лош обществен имидж и от Никсън. Нямам намерение да ти давам имената им. Ако искаш да си запишеш нещичко в онзи твой бележник, отбележи, че съм казал: „Майната ти!“ Това май ще обобщи всичко.
Лицето на Брокман се изпъстри с морави и белезникави петна. Той помълча доста, преди да заговори.
— Знаеш ли какво си мисля? Все още смятам, че ти си го направил. Мисля, че си наел някой да го свърши и си духнал към Флорида, за да не си в околността. Риболовен водач. И това ако не е нарочно измислено прикритие. А пък жената? Коя беше тя, курва, която си забърсал от някой бар? От кой вид беше, от петдесет-доларовите алибита? Или ти се наложи да се изръсиш със стотачка?
С едно бурно движение Бош блъсна масата към Брокман, хващайки го напълно неподготвен. Тя се плъзна под ръцете му и го удари в гърдите. Столът му се килна назад и опря в стената. Бош натисна своя край и го задържа прикован към стената. После плъзна стола си назад, така че да опре в стената зад гърба му. Вдигна левия си крак и го запъна в ръба на масата, за да не отслаби натиска. Видя как петната по лицето на Брокман станаха още по-контрастни, щом му изкара въздуха. Очите му изпъкнаха. Обаче нямаше опорна точка, за да се освободи от масата.
Толивър бе прекалено бавен. Напълно поразен, той се вгледа в Брокман, сякаш за цяла вечност, като че ли очакваше заповеди, после скочи към Бош. Хари успя да отбие първата му атака, като го блъсна назад, и младежът се стовари в една саксия в ъгъла на стаята. В този момент Бош долови с периферното си зрение как някаква фигура влезе в помещението през другата врата. После столът му бе дръпнат рязко изпод него и той се намери на пода, а отгоре му се стовари стабилна тежест. Бош извъртя леко глава и видя Ървинг.
— Не мърдай, Бош! — изкрещя Ървинг в ухото му. — Успокой се, веднага!
Бош отпусна мускули, за да покаже, че се подчинява, и Ървинг се отмести от него. Бош остана неподвижен за известно време, след което се хвана за ръба на масата и се изправи. Като стана, видя, че Брокман се държеше с две ръце за гърдите и кашляше и пухтеше, опитвайки се да възстанови дишането си. Ървинг беше допрял длан на гърдите на Бош както за да го успокои, така и за да го възпре от нова атака срещу Брокман. С другата си ръка махна към Толивър, който се опитваше да върне палмата на мястото й. Тя се беше измъкнала от саксията и не можеше да стои изправена. Накрая той просто я подпря на стената.
— Ти — изстреля Ървинг, — вън!
— Но, сър…
— Изчезвай!
Толивър припряно се измъкна през вратата към коридора. Брокман най-после бе успял да възстанови донякъде дар словото си.
— Бъъ… Бош, гадно копеле, ти… ще идеш в затвора. Ти…
— Никой няма да отива в затвора — строго изрече Ървинг. — Никакъв затвор.
Ървинг направи пауза, за да си поеме дъх. Бош забеляза, че заместник-началникът бе не по-малко запъхтян от другите в стаята.
— Няма да има никакви обвинения по случилото се-допълни Ървинг най-накрая. — Лейтенант, опитахте се да го предизвикате и си го получихте.
Тонът на Ървинг не търпеше възражения. Брокман, все още запъхтян, се облегна на лакти на масата и прокара пръсти през косата си, опитвайки се да възвърне част от самообладанието си, но единственото, което излъчваше, бе пълно поражение. Ървинг се обърна към Бош, мускулите на челюстта му играеха от гняв:
— А и ти, Бош. Не знам как да ти помогна. Никога не играеш по правилата. Много добре знаеше какво прави той, самият ти си го провел стотици пъти. Обаче не можа просто да си кротуваш на задника и да го приемеш. Що за човек си?
Бош не каза нищо, пък и се съмняваше, че Ървинг очаква какъвто и да било отговор. Брокман започна да кашля и Ървинг премести очи към него.
— Добре ли си?
— Така мисля.
— Иди отсреща и накарай някой от служебните доктори да те прегледа.
— Няма нужда, добре съм.
— Добре, тогава слез долу в кабинета си и си почини. Ще пратя някой друг да поговори с Бош.
— Бих искал да продължа раз…
— Предварителният разговор свърши, лейтенант. Ти току-що го провали. — След което, поглеждайки към Бош, добави: — Двамата го провалихте.
33
Ървинг остави Бош сам в залата и след няколко минути при него влезе Кармен Хинойъс. Тя зае същия стол, на който бе седял Брокман. Погледна Бош с очи, в които се четеше едновременно гняв и разочарование. Обаче Бош не трепна под взора й.