Растението му предлагаше нова кърпичка. Богът присви очи, насочи показалец към него и го изпепели.
Магьосниците в мълчаливо съгласие разшириха кръга.
— Щом се отплесна за пет минути и всичко тук губи дори смътната си представа за дисциплина! — разяри се висшата сила. — Опитват се да бъдат глупашки полезни! Не мога да го проумея!
— Извинете ме, ако нещо не съм разбрал — подхвана Пондър, — но вие да не сте бог на еволюцията?
— А… това да не е нередно? — разтревожи се божеството.
— Сър, еволюцията си продължава от праисторически времена!
— Как тъй? Аз започнах само преди няколко години! Да не намекваш, че още някой се занимава с това?
— Опасявам се, че е точно така. Хората отглеждат нови породи кучета, по-бързи състезателни коне и… Ами дори чичо ми върши чудеса с лешниковата си плантация!
Ридкъли намигна на Пондър.
— Господин Стибънс, нали се върнахме назад във времето? Еволюцията може още да не е започнала, а?
— О… Как забравих…
— А и защо да няма двама богове на еволюцията? — добродушно продължи Архиканцлерът. — Ще стане доста по-разгорещено. И по-добрият ще победи.
Островната висша сила се ококори насреща му, а ченето й увисна. После затвори уста, устните се размърдаха трескаво, сякаш повтаряше беззвучно чутото откровение. Накрая богът щракна с пръсти и изчезна в облак бели искрици.
— Е, стана тя каквато стана — промърмори Лекторът по съвременни руни.
— Няма кекс — съвсем правилно напомни Ковчежникът.
— Само му казах — оправда се Архиканцлерът, — че по-добрият побеждава.
— А той май не се разсърди — замислено промълви Пондър. — И като че накрая схвана някакъв принцип, който отдавна му се е изплъзвал.
Ридкъли се озърна към малката планина по средата на островчето и явно взе решение.
— Ясно. Тръгваме си. Причината, мястото да е смахнато е в пипкавата намеса на тъпо божество. Поне на мен обяснението ми стига и няма повече да си губя времето тук.
— Но, сър… — обади се потресен Пондър.
— Виждате ли малката лоза до Старшия наставник? — прекъсна го Деканът. — Расте едва от десетина минути.
Наглед по лозата имаше краставички, само че жълти и по-ъгловати.
— Господин Стибънс, я ми дай джобното си ножче! — заповяда Архиканцлерът.
Откъсна един незрял плод и го сряза по дължина. Вече личеше шарката от розови и жълти квадратчета, а повърхността на плода лепнеше и беше сладка на вкус.
— Но аз само се сетих за този кекс преди малко! — оплака се Старшият наставник.
— Няма нищо нелогично — вдигна рамене Ридкъли. — Ето ни тук — магьосници, които искат да се махнат от острова… Какво ще си вземем? Някой ще подскаже ли?
— Храна, разбира се — натърти Пондър. — И все пак…
— Правилно! Ако аз бях растение, бих се постарал да стана полезен за нула време! Какъв смисъл има да се мъча хиляда години, за да родя по-едри семена? Карай направо! Нали и на околните растения може да им хрумне по-добра идея през това време? Не се прави така! Зърнеш ли шанса, вкопчваш се в него! Ами ако следващият кораб отплава чак след хиляда години?! Оцеляване на най-бързите, а? Затова, господа, предлагам да натоварим кораба и да се разкараме оттук.
— Толкова скоро? — печално попита Пондър.
— Именно! Защо не?
— Но… Но… Помислете само колко много бихме могли да научим тук! Спира ми дъхът, като си представя! Най-после срещнахме бог с разумни идеи в главата! Най-после ще узнаем отговорите на всички важни въпроси! Вижте, немислимо е да си тръгнем просто така! Все пак… нали сме магьосници?
Долавяше, че изцяло е приковал вниманието им, което те не му отделяха особено охотно в други случаи. Старшите преподаватели в Университета биха определили процеса на изслушването като период, в който обмислят следващата си забележително мъдра реплика.
А после вълшебният момент свърши. Старшият наставник поклати глава.
— Любопитен подход, момчето ми… Архиканцлер, трябва да вземем повече от онзи сливов пудинг.
— Да, доброто снабдяване е в основата на успеха при дълги експедиции — съгласи се Деканът. — А това корабче е вместително, няма защо да се стискаме.
Ридкъли се издърпа на борда по едно огромно, топнало се във водата мустаче, и подуши одобрително.
— Ами да, мирише си на тиква. Харесва ми. Природен дар с множество полезни приложения.
Пондър притисна длани към слепоочията си.
— Значи група магьосници от Невидимия университет сериозно обмислят да прекосят океана в годен за ядене кораб?