Выбрать главу

— Ъ?

— Шега пък к’во има? — учуди се Крокодила.

— А къде е кенгуруто? — изграчи магьосникът с внезапно пресъхнало гърло.

— Кое кенгуру?

— Ами снощи нали го имаше на рекламата? Или бъркам?

И Донго се облещи към стената.

— Обонянието ми е по-добро от жрението — призна си свенливо. — Ама както надушвам, няма го.

— Тук става нещо съвсем смахнато — смънка Ринсуинд. — Ама че странна земя…

— Имаме ши дори опера — учтиво възрази Крокодила. — Култура, чатна ли?

— А какво ще кажеш за деветдесет и трите различни думи за „гади ми се“?

— Е, такова… крашноречив народ шме.

— Аз наистина ли заложих петстотин… Какво беше?

— Октоподи.

— Значи петстотин октоподи, които няма откъде да взема?

— Ъхъ.

— И вероятно ще ме затрият, ако загубя облога?

— Няма проблеми.

— Ох, как ми се иска да не повтаряхте толкова често този лаф! — В същия миг очите му пак се приковаха към плаката. — Я, то пак си е на мястото!

Крокодила доближи муцуната си до рекламата, подуши я и потвърди предпазливо:

— Може и да ши прав.

— Ама сега гледа на другата страна!

— Ей, пич, не ше впрягай чак толкож! — загрижено го посъветва Донго.

Ринсуинд потрепери.

— По-добре е да те послушам. Жегата и мухите ще ме довършат…

Крокодила му наля поредната бира.

— Ей туй ште те шпаши от жегата. Жа мухите не жнам…

Ринсуинд закима, но изведнъж се смръзна. Свали островърхата шапка от главата си и я огледа критично. После размаха ръка пред лицето си и временно пропъди няколко мухи. Накрая се вторачи замислено в редиците бутилки на рафтовете зад барплота.

— Имаш ли някакво канапче? — обърна се към Донго.

След няколко не особено успешни експеримента, съпроводени с цицини по челото, Крокодила подсказа разсъдливо, че и само капачките от бутилките ще му бъдат от полза.

Багажа се загуби. Обикновено си намираше пътя независимо от капаните на пространството и времето, но да упорства в момента би означавало да заприлича на човек, който пази равновесие върху два конвейера, движещи се в противоположни посоки. Знаеше, че прекара цели епохи под земята, но пък не се съмняваше и че попадна там преди не повече от пет минути.

Разбира се, Багажа не притежаваше мозък, макар външните наблюдатели да се заблуждаваха лесно, че мисли. Всъщност само реагираше по своеобразен и сложен начин на околната си среда. Обикновено реакциите му се състояха в намирането на нещо за подритване или стъпкване, което наистина е отличителна черта на повечето разумни същества.

Засега се задоволяваше да топурка по прашна пътека. От време на време капакът му щракваше и намаляваше околните мухи с една, но му липсваше въодушевление. Опаловата му облицовка искреше на слънцето.

— Ауу! Каква прелест! Ей, вие двамата, бързичко го донесете!

Не обърна никакво внимание на крещящо нашарената каруца, спряла наблизо. Може би в известен смисъл съзнаваше, че от возилото са слезли хора и го зяпат, но не оказа съпротива, когато го вдигнаха и го понесоха. Не знаеше накъде се е запътил, нито накъде се е отправила каруцата, затова може би щеше да го откара точно където трябва.

Установи, че го сложиха при множество други сандъци и куфари, което му подейства успокояващо. След като за пет минути постоя милиони години под земята, Багажа смяташе, че има право на малко почивка и развлечения.

Дори не се ядоса, когато някой вдигна капака му и го напълни с обувки. Забеляза, че са с доста големичък номер и повечето имат любопитни токове, освен това са украсени изобретателно с коприна и бродерия. Несъмнено бяха дамски обувки. Хареса му. Дамите обикновено водеха по-кротък живот.

Шарената каруца трополеше и скърцаше. На задницата й имаше надпис с разкривени букви: „Петуния, Принцесата на пустинята“.

Ринсуинд огледа придирчиво ножицата, която размахваше старшият стригач. Личеше, че е твърде остра.

— Ти знайш ли к’во правим по нашия край с людете, дето се отмятат от бас? — попита го Даги.

— Ъ… Бях пиян.

— И ние. К’во от туй?

Магьосникът се озърна към кошарите. Естествено имаше представа какво е овца и честичко я бе срещал през живота си, обикновено съпроводена от зеленчукова гарнитура. А като малък дори бе имал плюшена овчица. Въпреки това смяташе, че в това животно нещо буди неприязън от пръв поглед. Може би пословичното скудоумие, вонящо на мокра вълна и паника. Множество религии възхваляваха овчедушието, с което само настройваха Ринсуинд още по-скептично към себе си. Добре знаеше колко свирепи стават понякога привидно кротките твари.