От входа на Пондър му се стори, че пещерата сякаш е запълнена със синя мъгла. Във въздуха пробягваха бледи намеци за сенки. Чуваха се и звуци — свистене, тихи изсвирвания, по-нарядко тропот или дрънчене, подсказващо усилена работа.
Бръсна от бузата си една мушица и се вторачи в силуета право пред него.
Беше предната половина на слон.
Другата половина, стъпила колкото и да е невероятно съвсем устойчиво на двата си крака, се намираше няколко метра по-назад. А в промеждутъка беше… остатъкът от слона.
Пондър Стибънс отсъди мислено, че ако срежеш слон на две и го изгребеш отвътре, ще постигнеш само голяма цапаница. Тук обаче всичко си беше подредено спретнато. Разни розови и лилави гъвкави тръбички бяха оставени прилежно върху работна маса. Нисичка подвижна стълба даваше достъп до още тръбички и масивни органи. Гледката навяваше усещането за спряно замалко методично строителство. Напълно липсваше ужасът на слон, сполетян от експлозивна гибел.
Малки кълба бяла светлина се стрелнаха от всички краища на пещерата, завихриха се за миг и се превърнаха в бога на еволюцията, застанал върху стълбичката.
Примига към Пондър.
— А, ти ли си?… Едно от островърхите същества. Би ли ми казал какъв е ефектът, когато правя така?
Пресегна се във вътрешността на предната половина. Слонските уши се размахаха.
— Ушите мърдат — извряка Пондър.
Богът се показа сияещ.
— Ще се изумиш, ако ти обясня колко трудно го постигам. Впрочем… какво мислиш за цялостната конструкция?
Пондър преглътна на сухо.
— Много е… добра.
Отстъпи нерешително, блъсна се в нещо и се озърна към зейналата паст на огромна акула. И тя беше по средата на процес… да речем, на биологично съзидание. Едното й око се изви да го изгледа ядно. Зад нея имаше наполовина сглобен още по-грамаден кит.
— Да, добра си е — доволно отбеляза божеството.
Пондър се помъчи да съсредоточи вниманието си единствено върху слона.
— Само че…
— Да?
— Сигурен ли сте за колелата?
Богът се угрижи.
— Прекалено малки ли са? Или смяташ, че моделът е неподходящ за условията на саваната?
— Е, проблемът не е точно в това…
— А не би могъл дори да си представиш проблемите, свързани с проектирането на органично колело укори го божеството. — Уверявам те, колелата са малки шедьоври.
— А не мислите ли, че придвижването с крака е по-просто?
— О, докъде ще стигна, ако само копирам остарели идеи? — намръщи се богът. — „Разнообразие и запълване на всички екологични ниши.“ Това е девизът на съвременната епоха.
— Ъ-ъ… Безпомощното излежаване на хълбок в кална яма, докато колелата се въртят безполезно, най-важната ниша за запълване ли е?
Божеството отначало се опули насреща му, после се вторачи мрачно в недовършения слон.
— Ами ако направя гумите по-широки и с по-груб грайфер? — предложи безнадеждно.
— Няма да стане — врътна глава Пондър.
— Ох, прав си, да знаеш. — Ръцете на висшата сила потрепваха нервно. — Опитвам се да постигна биологично разнообразие, обаче понякога ми идва до гуша… — Изведнъж се втурна към великанската двойна порта в дъното на пещерата и я отвори със замах. — Извинявай, но просто не мога да се сдържа. Ще направя едничко, за да се успокоя.
Пондър го настигна. Отвъдната пещера беше още по-просторна и ярко осветена. Във въздуха висяха пъстри мъничета като милиони мъниста на невидими конци.
— Буболечки?… — ахна младият магьосник.
— Нищо не може да замести буболечката, когато те измъчва депресия! — заяви безпрекословно божеството. Стоеше пред метално бюро и трескаво издърпваше чекмеджета, от които вадеше кутийки. — Ще ми подадеш ли комплекта антенки? На ей онзи рафт го оставих. Да, най-доброто лекарство за нервите! И да си призная, понякога се чудя дали те не са смисълът на всичко.
— На кое всичко?! — стресна се Пондър.
Богът обхвана с жест и двете пещери.
— На цялото — обясни весело. — Дърветата, тревата, цветята… А според теб за какво са тези джунджурии?
— Не вярвам да са само заради буболечките. Ами слонът например?
Божеството вече слагаше полузавършено насекомо върху едната си длан. Беше зелено.
— За изпражнения! — заяви тържествуващо.
Главичка, завинтвана към телцето, едва ли трябваше да издаде звук като коркова тапа, натъпквана насила в бутилка.
— Моля? — учуди се Пондър. — Такива усилия единствено заради купчините изпражнения?
— Уви, такава си е екологията — вдигна рамене висшата сила.
— А, не, едва ли е истина — запъна се магьосникът. — Ами по-висшите форми на живот?