— Засега ще те оставя да помислиш — съобщи Старшият наставник и почтително вдигна подноса от палубата.
— Ще ти помогна! — тромаво подскочи Деканът.
— Много е лек, уверявам те…
— Не, не бива да се преуморяваш!
Всеки стискаше подноса с едната си ръка, а с другата се мъчеше да отблъсне съперника. Заклатушкаха се напред, оставяйки следи от разлято кокосово мляко и опадали цветчета.
Ридкъли красноречиво вдигна очи към небесата. Каза си, че сигурно жегата е виновна за всичко.
Въздъхна и се запъти към кърмата. Библиотекарят отново се бе превъплътил в шезлонг като най-подходяща форма за живот на борда и Ковчежникът спеше върху него.
Огромното листо пак помръдна незабележимо. Архиканцлерът някак се досещаше, че големите зелени фунии върху мачтата се опитват да надушат нещо.
Вече се бяха отдалечили от брега, но той лесно различи пушилката, напредваща бясно по пътеката от върха до брега. Там спря за миг и една точица скочи във водата.
Платното се изду от внезапен повей.
— Ей, човекът зад борда! — провикна се весело Ридкъли.
Далечната фигурка се надигна над пяната, махна му и продължи да пори свирепо вълните.
Архиканцлерът си напълни лулата и продължи да наблюдава с интерес как Пондър Стибънс настига вихрено кораба.
— Страхотен плувец си — похвали го след малко.
— Сър, моля за разрешение да се кача на борда — задъхано избълва Пондър. — Може ли да ми пуснете някое тиквено мустаче, за да се покатеря?
— Ей сегичка.
Ридкъли подръпна от лулата.
— Господин Стибънс, не се съмнявам, че ти счупи всички рекорди.
— Благодаря, сър — отвърна Стибънс, отръсквайки се от капките.
— Поздравявам те и за подходящото облекло. Виждам, че носиш островърхата си шапка, която е задължителен атрибут за появата на магьосника пред обществеността.
— Благодаря, сър.
— Хубава шапка.
— Благодаря, сър.
— Не напразно хората казват, господин Стибънс, че без шапката си магьосникът е като гол.
— И аз съм чувал същото, сър.
— Но в твоя случай е задължително да изтъкна, че ти носиш шапката си и въпреки това си практически гол.
— Сър, прецених, че робата ще ми пречи да плувам.
— И макар че се радвам да те видя, Стибънс, дори в този не особено приемлив вид, не мога да не попитам защо всъщност си тук.
— Сър, осъзнах внезапно, че е неправилно да лишавам Университета от услугите си.
— Виж ти… Ненадеен пристъп на носталгия по старата алма матер, тъй ли?
— Може и така да се каже, сър.
Очите на Ридкъли просветнаха зад облачетата дим и не за пръв път Пондър заподозря, че този човек е далеч по-схватлив, отколкото подсказва държанието му. Не би било трудно да заблуди всекиго с присъщите си приказки.
Архиканцлерът вдигна рамене.
— Оставихме някъде банския костюм на Старшия наставник. На твое място не бих се забавил да го облека. Досещам се, че да притесниш госпожа Уитлоу напоследък е най-подходящият начин да си навлечеш сериозни неприятности. Разбрахме ли се? А ако искаш да обсъдим нещо, вратата ми винаги е отворена.
— Благодаря, сър.
— В момента, разбира се, не разполагам с врата.
— Благодаря, сър.
— Въпреки това си представи, че е отворена.
— Благодаря, сър.
Успокоеният Пондър побърза да потърси банския костюм. В края на краищата магьосниците от Невидимия университет бяха само леко смахнати. Дори за Ковчежника не можеше да се каже, че е побъркан.
Щом затвореше очи, отново виждаше щастливия бог на еволюцията пред разшавалата се хлебарка.
Ринсуинд раздруса решетката.
— Няма ли поне да ме съдите? — кресна сърдито.
След малко един надзирател се довлече в коридора пред килията.
— Господинчо, що толкоз напираш да те съдим?
— Моля?! Ако щете, наречете ме глупак, но не е немислимо да бъде доказано, че не се опитвах да открадна проклетата овца. Всъщност се канех да я спася. Напънете се да намерите онзи крадец, той ще си признае!
Надзирателят се облегна удобно на стената и пъхна палци под колана си.
— Чудна работа, ама… Търсихме го къде ли не, окачихме обяви. И да не ти се вярва, копелето се показа много непочтено и не дойде. От таквиз гадни случки ти се скапва вярата в човека, нали?
— А с мен какво ще правите?
Надзирателят се почеса по носа.
— Ами, пич, ще те обесим и ще си висиш, докато пукясаш. Утре заран.
— Не може ли да вися само докато се разкая?
— Не става, пич. Редно си е да пукясаш.
— Ама че работа! Заради някаква си овца!
Надзирателят се ухили до ушите.
— Доста типове са ръсили същите приказки, като зърнат примката. Да знайш, мой човек, ти си първият крадец на овце тъдява от не знам си колко годинки. Всичките ни народни герои бяха крадци на овце. Заради тебе ще се събере голяма тълпа.