— Беее!
— Може да дойде и някое стадо.
— Исках да те питам и за друго — каза Ринсуинд. — Защо бутнахте тази овца в килията ми?
— Улика, пич.
Магьосникът се загледа в животното.
— А, ясно. Няма проблеми.
Надзирателят се повлече към края на коридора, а Ринсуинд седна на нара.
Защо да не погледне положението си откъм добрата му страна? Тук поне има цивилизация. Не успя да я разгледа особено подробно, защото висеше като чувал на гърба на един кон, но видя коловози, следи от подкови, а и вонята беше подобаваща. Щяха да го обесят сутринта. Затворът беше първата каменна сграда, която зърна в тази страна. Дори си имаха стражи. И щяха да го обесят сутринта. През високия прозорец проникваха трополене на каруци и свадливи разговори. А сутринта щяха да го обесят…
Огледа придирчиво килията. Който и да я бе проектирал, явно бе забравил да предвиди полезни капаци, скриващи началото на подземен тунел.
— Беее!
— Я млъквай!
— Беее?
— Не можа ли поне да се изкъпеш? Създаваш доста пасторална… атмосфера.
Щом очите му свикнаха с полумрака, започна да различава драсканиците по стените. Преобладаваха чертичките, с които затворниците бележат отминаващите дни. Сутринта щяха да го обесят, значи му спестяваха поне това досадно занимание… Стига, стига!
Взря се внимателно. Никой от предишните обитатели на килията не бе направил повече от една чертичка.
Просна се по гръб и затвори очи. Разбира се, ще го спасят. Винаги някой го спасяваше. Макар че… Винаги го излагаха на още по-голяма опасност, отколкото се таи в една килия.
А бе влизал в предостатъчно килии. Имаше си начини да се справи с проблема. Най-добре беше да подходи праволинейно. Стана и заудря по решетката, докато се появи надзирателят.
— Казвай, пич.
— Искам да си изясним положението — учтиво отвърна Ринсуинд. — Нямам време за губене.
— Ъхъ.
— Има ли някакъв шанс да заспите на стол пред килията, а ключовете да са оставени удобно на масичка точно до решетката?
И двамата се огледаха към пустия коридор.
— Ще трябва да хвана някого, за да ми помогне в носенето на масичката — поколеба се надзирателят. — Никой няма да се навие, господинчо. Съжалявам.
— Добре, разбрах. — Ринсуинд се замисли. — Съществува ли вероятност вечерята да ми бъде донесена от млада дама на покрит поднос?
— Не, щото аз готвя тука.
— Така…
— И съм включил в менюто за днеска хляб и вода.
— Само проверявах. Какво остана?… Да, прането. Наоколо да ви се намират големи кошове за пране, които случайно се изсипват по широк улей, водещ извън затвора?
— Не става, господинчо. Една баба идва да вземе прането и после го връща.
— Нима? — ободри се Ринсуинд. — Перачка! Едра жена с широки дрехи, а може би носи и качулка, закриваща лицето й?
— Ъхъ, налучка.
— А днес дали ще?…
— Само че е майка ми — въздъхна надзирателят.
— А… Какво да се прави.
Спогледаха се.
— Май изчерпах възможностите — примири се магьосникът. — Дано не съм ви досадил.
— Ами, как щяло! Няма проблеми. Радвам се да помогна. Ти измисли ли какво ще ни речеш от бесилото? Да знайш, писачите на балади ще искат да чуят словата ти отрано.
— Балади ли?
— Че как иначе! Вече съчиниха три за тебе, до изгрев-слънце ще са десетина.
— О, богове…
— Против ли си да ти сменят малко името, а? Разправят, че за Ринсуинд трудно се подбирала рима.
— Уви. В такъв случай не е ли най-добре да ме отпратите по живо, по здраво?
— Ей, голям майтапчия си! Чуй един съвет от мене като те качим на ешафода, карай по-пестеливо. Щото най-свестните Последни думи са и най-кратките. Да е нещо простичко, ама да се помни. И по-леко с псувните, моля те.
— И всичко това заради една овца, която не съм откраднал аз! Какво толкова сте се наежили? — отчаяно измрънка Ринсуинд.
— А, кражбата на овце си е гнусно злодеяние — жизнерадостно го увери надзирателят. — И затрогва хорицата, да знайш. Малкият човек, дето се опъва на жестоката власт. Харесва им. Паметта за тебе ще остане в балада или легенда, особено ако измислиш хубави Последни думи. — Той намести смъкналия се колан. — Право да ти кажа, доста типове напоследък дори не са виждали скапана овца, ама като чуят, че някой откраднал една, чувстват се истински хиксианци. И на мен ми харесва да си имам истински престъпник в затвора вместо всички ония задръстени политици.