— Какво ще кажете? — жизнерадостно попита Ринсуинд.
— А, бе… Друго си е, признавам… — промърмори Чарли.
— Ама не е като да ти се набие в главата от пръв път — възрази Рон. — Пълно е с жени на име Нели.
— Да не искате да набиете от пръв път в главите на хората другата възможност? — невинно се осведоми магьосникът. — Искате ли да ви помнят като създателите на „Прасковен Г…“?
Чарли нададе вой и отново се обля в сълзи.
— Е, тъй не звучи зле — съгласи се Рон. — „Прасковена Нели“… Що пък не?
— Бихте могли да сложите и банани — довърши ги Ринсуинд.
Устните на Рон се размърдаха беззвучно.
— Не, не, я да оставим прасковите!
— Радвам се, че ви бях полезен — изправи се магьосникът. — Между другото колко изходи има операта?
— Всичко е отворено, щото е голяма тъпканица — увери го Рон.
— Пък и хората го удариха на живот — вметна Чарли. — Утре дори ще има бесене.
— Имам намерението да пропусна гледката — поклати глава Ринсуинд. — Бихте ли…
— Дано избяга човекът — пожела Чарли.
— Единодушни сме — установи магьосникът.
Тежки стъпки спряха пред вратата. Чуваха се приглушени гласове.
— Разправят, че се сборил с десетина стражи — сподели Рон.
— Трима — скромно го поправи Ринсуинд. — Някой ми каза, че били само трима.
— А, не може да са трима. Повечко са били за такъв корав бандюга. Викали му Ринзо.
— Някакъв тип пристигна от Донесе-Ли-Бира и разказа, че тоя Ринзо остригал стотина овце за пет минути.
— Не вярвам — врътна глава Ринсуинд.
— Някои пък пускат лафове, че бил магьосник, ама лъжат, щото магьосниците нищо свястно не могат да свършат.
— Всъщност…
Рон изведнъж го изгледа косо.
— А бе, и ти малко мязаш на магьосник. — На вратата потропаха настойчиво. — Дрехите ти едни таквиз, кат техните… Сид, я отвори.
Ринсуинд се примъкна зад маса, отрупана с ножове. Пръстите му се свиха около първата напипана дръжка.
Е, да, мразеше дори да гледа оръжия. Винаги утежняваха положението. Но понякога правеха нужното впечатление на хората.
Вратата се открехна и надзирателят от затвора промуши глава през пролуката.
— А, ей го нашичкия!
— Предупреждавам ви, че няма да се спра пред нищо!
Ринсуинд размаха ръка и повечето готвачи се снишиха.
— Пич, туй е черпак — напомни кротко един стражник. — Ама и от него боли, да знайш. Добре си го измислил. К’во ще кажеш, Чарли?
— Аз ли? Чуй с’а к’во ще ти река… Няма да ми се носи славата, че сте спипали печена кримка кат него в мойта кухня. — Чарли стисна касапско сатърче в едната си ръка, с другата приготви за хвърляне купата „Прасковена Нели“. — Ринзо, изсулвай се през другата врата, пък ние ще си побъбрим с тия ченгета.
— Става — кимна един от стражниците. — Не е редно да има последна схватка в кухня… Ще броим до десет, чатна ли?
Ринсуинд отново прозря, че май не са му връчили същия сценарий като на всички останали.
— Сгащихте ме, а няма да ме арестувате, така ли?
— Е, глей с’а, кофти ще звучи в баладата. Човек требе да гледа в бъдещето. — Стражникът се облегна удобно в рамката на вратата. — Чуй, на улица „Грурт“ е старата поща. Там можеш да се залостиш за два-три дни, няма проблеми. После ще изскочиш, ние ще те надупчим със стрели, ще кажеш някакви страхотни последни думи… Хващам се на бас, че и след век хлапетата ще слушат за тебе в училище.
— Побъркани сте от първия до последния!
Чарли завъртя глава.
— Тука харесваме инатите, господинчо. Туй си е хиксиански обичай. Бориш се докрай, чатна ли правилото?
Всички се бяха натъпкали в кухнята, за да му освободят проход към вратата.
— А някой сещал ли се е досега за страхотно последно офейкване? — попита магьосникът.
— Ами не. Как се прави?
— Само гледайте!
Докато препускаше по тъмния бряг, зад него подвикваха насърчаващо:
— А тъй те искам! Ще броим до десет!
Усети, че наблизо някой подскача безгрижно.
— О, не! Пак ли ти?
— Добър ти ден — изравни се с него Мърморко.
— Виж в каква каша ме забърка!
— Ами, каша! Щяха да те бесят, а сега се радваш на чистия въздух в любимата земя на бог!
— И ще ме надупчат със стрели!
— Е, и? От стрелите поне можеш да отскочиш встрани. Тая страна има нужда от герой. Шампион по стригане, бандюга, крадец, приказен ездач… Остава да се проявиш в някоя тъпа игра с бухалки и топки, дето още никой не я е измислил, може също да построиш няколко по-височки здания с взети назаем мангизи и ще събереш всички козове. Няма да бързат да те очистят.
— Не ме утеши много! А и нищо не съм направил… Тоест направих го, обаче…
— Важното е какъв те виждат хората. Вече вярват, че си се измъкнал като с вълшебство от заключена килия.