Първият благороден порив на Дънкън беше да се спусне на помощ на нещастника, но усети как желязната ръка на невъзмутимия разузнавач го прикова на място.
— Искате ли да ни докарате сигурна смърт, като ни издадете на мингозците? — запита строго Ястребово око. — Това ни спести един заряд барут, а сега за нас бойните припаси са толкова ценни, колкото въздухът за подгонения елен! Сменете барута в пистолетите си — водният прах от водопада може да го е овлажнил — и се пригответе за ръкопашен бой, а аз ще стрелям, докато мингозците тичат.
Той сложи пръст в уста и изсвири остро и продължително. Откъм скалите, където бяха мохиканите, отговориха със същото. Когато този сигнал се разнесе из въздуха, Дънкън зърна главите над разпръснатите, довлечени от водата пънове, и те изчезнаха така внезапно, както се бяха мярнали пред погледа му. След това някакво глухо шумолене привлече вниманието му и като извърна глава, той видя на няколко крачки от себе си Ункас, който пълзеше към него. Ястребово око му заговори на делаварски и младият вожд зае позиция с изключителна предпазливост и непоклатимо хладнокръвие. За Хейуърд това беше миг на трескаво нетърпение и напрежение, а разузнавачът сметна за подходящо точно тогава да прочете на своите по-млади другари лекция върху изкуството да се борави ловко с огнестрелни оръжия.
— От всички оръжия — започна той — дългоцевната пушка от мек метал с точни нарези е най-опасната, когато се намира в изкусни ръце, макар че за нея е нужна силна ръка, остри очи и голямо умение при пълненето, за да прояви всичките си прелести. Майсторите на оръжие не си познават изтънко занаята, когато правят ловджийски пушки и къси кавалерийски …
Прекъсна го тихото, но изразително „хъх“ на Ункас.
— Виждам ги, момче, виждам ги! — продължи Ястребово око, — Готвят се да се нахвърлят, иначе щяха да държат мръсните си гърбове под пъновете. Е, нека се готвят — прибави той, проверявайки кремъка си, — първият от тях положително ще намери смъртта си, дори и да е самият монкалм!
В този миг гората се изпълни с нови крясъци и при този сигнал четирима диваци изскочиха иззад прикритието, образувано от пъновете. Хейуърд беше зашеметен от напрежение и гореше от желание да се спусне да ги пресрещне, Но примерът на благоразумие, който му даваха разузнавачът и Ункас, го възпря. Неприятелите надаваха силни викове и с дълги скокове преминаха черните скали, които се намираха помежду им. Когато се озоваха на двайсетина крачки от тях, пушката на Ястребово око се издигна бавно между храсталаците и изля злокобното си съдържание. Първият индианец подскочи като ранен елен и се строполи презглава между процепите на острова.
— Хайде, Ункас! — извика разузнавачът, като измъкна дългия си нож, а бързите му очи засвяткаха от възбуда. — Прицели се в последния от онези крещящи дяволи; за другите двама сме сигурни!
Ункас го послуша; оставаха да бъдат сразени само двама от враговете. Хейуърд даде единия от пистолетите си на Ястребово око и заедно се спуснаха по една малка стръмнина към неприятеля, после едновременно изпразниха оръжията си, но и двамата не улучиха.
— Знаех си го! И казах, че така ще стане! — мърмореше разузнавачът, захвърляйки с презрение нищожното оръжие във водопада. — Елате ми, проклети кръвожадни кучета от ада! Насреща ви ще излезе чистокръвен бял човек!
Едва бе изрекъл думите си, когато се сблъска с един дивак с огромен ръст и свиреп изглед. В същия миг Дънкън започна ръкопашен бой с другия. С голяма ловкост Ястребово око и противникът му си сграбчиха вдигнатите ръце, в които всеки един държеше опасен нож. В продължение близо на една минута двамата се гледаха право в очите и напрягаха сили за победа. Най-после закалените мишци на белия човек надвиха не тъй ловкото тяло на туземеца. Той бавно отстъпи пред увеличаващата се сила на разузнавача, който внезапно освободи въоръжената си ръка и заби острия нож в голите гърди на врага си чак до сърцето му.