Спокойна усмивка озари пълното с достойнство лице на младия мохикан и го издаде, че знае английски и е разбрал какво искаше да каже другарят му, обаче остави думите да отминат, без да отговори.
— Не мога да ви позволя да обвинявате Ункас в липса на умение и разсъдливост — каза Дънкън. — Той спаси живота ми с готовност и хладнокръвие и в мое лице си създаде приятел, на когото никога не ще е нужно да се напомня, че е длъжник.
Ункас се понадигна и подаде ръка на Хейуърд, който здраво я стисна. При тази проява на приятелство двамата младежи си размениха многозначителни погледи, които накараха Дънкън да забрави положението и расата на своя див другар. Междувременно Ястребово око, който наблюдаваше този младежки изблик на чувства със спокоен, дори мил поглед, каза:
— В тези пущинаци приятелите често дължат живота си един на друг. Смея да кажа, че в миналото и аз съм направил подобна услуга на Ункас; а много добре помня, че пет пъти той е заставал между мене и смъртта — три пъти ме е спасявал от мингозците, веднъж, когато преплавахме Хорикън, и…
— Този куршум улучи по-добре от другите! — възкликна Дънкън и неволно се отдръпна от друг куршум, който удари скалата до него и силно рекушира.
Ястребово око взе обезформеното парче олово, поклати глава, разглеждайки го, и каза:
— Падащият куршум никога не се сплесква. Това би могло да стане само ако се стреля от облаците.
Ункас Вдигна пушката си към небето и насочи погледите на другарите си към една точка; загадката бе веднага разгадана. Един грапав дъб растеше на десния бряг на реката, почти точно срещу тях, и търсейки простор, се бе разпрострял толкова напред, че горните му клони се надвесваха над потока. Между най-горните листа, които едва закриваха изкривените и чепати клони, се беше загнездил един червенокож; отчасти прикрит от ствола на дървото и отчасти изложен, той сякаш ги гледаше отгоре, за да се увери какво е направил коварният му куршум.
— Тези дяволи и на небето ще се качат, за да ни тикнат към гибел — каза Ястребово око. — Залисвай го, момчето ми, докато насоча моя „Еленоубиец“, и тогава едновременно ще се прицелим от двете страни на дървото.
Ункас забави изстрела си, докато разузнавачът даде знак. Пушките изгърмяха, листа и кора от дъба хвръкнаха във въздуха и вятърът ги разнесе, но индианецът отвърна на нападението им с подигравателен смях и им изпрати още един куршум, който отхвърли шапката на Ястребово око от главата му. Дивашките викове отново прокънтяха из гората и оловна градушка засвири над главите на обсадените, сякаш за да ги прикове на място, където лесно можеха да станат жертва на нападателя, покачил се на дървото.
— Трябва да оправим тази работа! — каза разузнавачът, като се огледа наоколо загрижено. — Ункас, извикай баща си, нуждаем се от всичките си оръжия, за да свалим онзи хитър паразит от гнездото му.
Знакът бе даден мигновено и преди Ястребово око да напълни пушката си, към тях се присъедини Чингачгук. Когато синът показа на опитния воин положението на опасния им неприятел, обичайното възклицание „хъх“ се изтръгна от устата му. След това той не прояви никакъв друг израз на учудване или тревога. Ястребово око и мохиканите поговориха сериозно няколко минути на делаварско наречие, а след това заеха безмълвно местата си, за да изпълнят бързо съставения план.
От момента, когато откриха човека на дървото, той стреляше постоянно, но безрезултатно срещу своите жертви. Пречеше му бдителността на неприятелите му, чиито пушки едновременно отправяха изстрелите си срещу всяка част от тялото му, която не беше прикрита. Но все пак куршумите му продължаваха да падат сред приклекналите му врагове. Дрехите на Хейуърд, които твърде много привличаха погледа, бяха разкъсани на няколко места, а по едно време потече кръв от една лека рана на ръката му.
Най-после, насърчен от дългото, търпеливо чакане на неприятелите си, хуронът направи опит да се прицели — този път по-умело и по-смъртоносно. Бързите очи на мохиканите зърнаха тънките очертания на краката му, които непредпазливо бе изложил през редкия листак на няколко инча от ствола на дървото. Пушките им гръмнаха едновременно и тогава, свличайки се към ранения крак, част от тялото се откри пред очите им. С бързината на мисъл Ястребово око се възползува от случая и се прицели с фаталното си оръжие във върха на дъба. Листата се размърдаха силно, опасната пушка падна от високо и след няколко минути напразна борба те видяха тялото на дивака да се люлее от вятъра, макар че хуронът все още отчаяно стискаше един чепат гол клон.