Отмъщението на хуроните взе нова насока. Те се готвеха да го извършат с онази дивашка изобретателност, която им бе станала свойствена от дълговековно практикуване. Неколцина събираха съчки и клони, за да накладат огън; един сечеше борови трески, които щяха да запалят, за да мушкат с тях телата на пленниците си; други пък навеждаха към земята върховете на две малки дървета, за да вържат за клоните им ръцете на Хейуърд. Но Магуа търсеше още по-пълно и по-злобно удовлетворение на своята мъст.
Докато по-грубите от бандата приготовляваха пред очите на пленниците описаните вече добре познати дивашки средства за мъчение, той се приближи до Кора и с най-злобно изражение на лицето си й показа съдбата, която скоро я очакваше.
— Ха! — прибави той. — Какво ще каже дъщерята на Мънроу? Главата й е твърде хубава, за да лежи на възглавница във вигвама на Лисицата; по-добре ли ще е за нея да се търкаля по този хълм и да служи за играчка на вълците?
— Какво иска да каже това чудовище? — запита удивеният Хейуърд.
— Нищо! — отвърна твърдо девойката. — Той е дивак, груб и неук дивак, и не знае какво върши. Нека се опитаме с предсмъртния си дъх да изпросим от него прошка и разкаяние.
— „Прошка!“ — повтори като ехо разяреният хурон, който в яда си не разбра значението на думите й. — Паметта на един индианец е по-дълга от ръцете на бледоликите, а милостта му по-малка от справедливостта им! Кажи, да изпратя ли русокосата при баща й и ще последваш ли ти Магуа край големите езера, за да му носиш вода й да го храниш с царевица?
Кора му направи знак с глава да се маха, обладана от отвращение, което не можеше да сдържа.
— Остави ме! — каза тя с твърдост, която възпря за миг диващината на индианеца. — Ти внасяш горчивина в молитвите ми, заставаш между мене и бога!
Но въздействието, което думите и оказаха на червенокожия, скоро премина и той продължи да сочи към Алиса с дразнеща ирония.
— Погледни! Детето плаче! Още е толкова млада, за да умре. Изпрати я при Мънроу да глади побелялата му коса и да поддържа живота в гърдите на стария човек.
Кора не можа да подтисне желанието да погледне към по-малката си сестра, в чиито очи прочете умоляващия израз, който изявяваше естественото й желание да живее.
— Какво казва той, скъпа Кора? — запита с разтреперан глас Алиса. — Споменава, че ще ме изпрати при татко ли?
В продължение на много минути по-голямата сестра гледаше по-малката и лицето й изразяваше силни и противоречиви чувства. Най-после тя заговори; спокойният й и уверен глас бе изчезнал и сега в тона й звучеше майчинска нежност:
— Алиса — каза тя, — хуронът предлага живот и на двете ни — не, не само на двете, предлага да върне Дънкън, нашия безценен Дънкън, а също и тебе — да ви върне при приятелите ни … при баща ни … при нашия отчаян, осиротял баща, ако аз преклоня тази пламенна упорита моя гордост и се съглася …
Гласът й се задуши и тя скръсти ръце и погледна нагоре, сякаш търсеше в мъката си помощ от вечната мъдрост.
— Продължавай — извика Алиса, — да се съгласиш с какво, скъпа Кора? О, защо не беше направил някакво предложение на мене! Да те спася, да зарадвам стария ни баща, да върна Дънкън към живот, с каква радост бих умряла за всичко това!
— Да умра! — повтори Кора с по-спокоен и по-твърд глас. — Това би било лесно. Може и другото да не е по-мъчно. Той иска от мене — продължи тя с глас, който притихваше под тежестта на дълбокото съзнание за унизителността на предложението, — иска да го последвам в пущинака, да отида в селището на хуроните, да остана там — накратко — да му стана жена! Кажи, Алиса, мило дете, моя любима сестра! И вие, майор Хейуърд, помогнете на моя слаб разсъдък с вашия съвет. Трябва ли да откупя живота с такава жертва? Ти, Алиса, би ли получила спасението си от ръцете ми на такава цена? Ами вие, Дънкън? Посъветвайте ме, научете ме и двамата какво да правя. Предоставям се напълно на вас.
— Да се съглася! — каза удивеният и възмутен младеж. — Кора! Кора! Вие се подигравате с нещастието ни! Не споменавайте вече това ужасно условие. Дори самата мисъл за него е по-лоша и от най-страшната смърт.
— Много добре знаех, че вашият отговор ще бъде тъкмо такъв — възкликна Кора, а страните й поруменяха и в черните й очи отново блеснаха спотаените женски чувства. — Какво ще каже моята Алиса? Заради нея ще се подчиня без никакво възражение.