— Браво на делаварците! Победа на мохикана! — извика Ястребово око, като още веднъж издигна дългата си смъртоносна пушка. — Един последен удар, нанесен от човек без примес в кръвта си, няма да опетни честта на победителя, нито пък ще отнеме правото му върху скалпа.
Но в самия момент, когато опасното оръжие се спущаше, гъвкавият хурон избягна бързо опасността, като се търкулна надолу в пропастта, падна на крака и с един скок се озова в средата на нисък храсталак, израснал на склона. Делаварците, които смятаха противника си за мъртъв, възкликнаха учудени и бързо и шумно се спуснаха по него като хрътки, които виждат пред себе си елен. Точно тогава разузнавачът нададе особен, остър вик, който в миг ги отклони от целта им и отново ги призова към върха на хълма.
— Това можеше да се очаква от него — извика заклетият враг на мингозците, чиито предразсъдъци притъпяваха свойственото му чувство за справедливост към всичко, което се отнасяше до тях. — Ах ти, безчестен лъжец и измамник! Ако един делаварец бъде честно победен, той ще лежи мирно и ще се остави да го ударят по главата, но тези нехранимайковци, макасците, се държат за живота като диви котки. Оставете го, оставете го, самичък е, а при това няма нито пушка, нито лък и се намира на много мили от своите другари, французите. Засега Магуа е безвреден като гърмяща змия без отровен зъб, докато дойде момент, когато той, както и ние, можем да оставим следи от мокасините си по обширното пясъчно поле. Виж, Ункас — прибави той на делаварско наречие, — баща ти вече реже скалповете. Не ще е зле да пообиколим и опипаме останалите негодници, иначе току виж и някой друг от тях хукнал през гората и закрещял като сойка, ударена в крилото.
Като каза това, честният, но неумолим разузнавач обиколи умрелите и хладнокръвно забиваше дългия си нож в безчувствените им гърди, сякаш бяха трупове на животни. Но той бе изпреварен от по-възрастния мохикан, който вече бе свалил символите на победата от главите на убитите.
Ункас, пренебрегвайки навиците си, дори и самата си природа, с инстинктивна деликатност се втурна с Хейуърд да помогне на девойките и като освободи бързо Алиса, остави я в ръцете на Кора. Няма да правим опит да описваме благодарността, която пламтеше в гърдите на двете сестри, така внезапно спасени. Признателността им беше дълбока и безмълвна — тя гореше с най-светъл и чист пламък в скритите олтари на сърцата им. Сестринските им чувства отново се събудиха и проявиха в дълги и жарки, безмълвни милувки. Алиса, която бе коленичила до Кора, се изправи, хвърли се на гърдите й и ридаейки, изрече името на стария им баща, а в нежните й като на гълъб очи проблеснаха лъчите на надеждата.
— Спасени сме! Спасени сме! — прошепна тя. — Ще можем да се върнем в прегръдките на скъпия ни баща; сърцето му няма да се сломи от скръб. А ти, Кора, моя сестро — не, повече от сестра — моя майко, и ти си спасена; и Дънкън — прибави тя, като погледна към младежа с неизразимо невинна усмивка, — дори и нашият смел и благороден Дънкън можа да избегне опасността невредим.
Докато траеше тоя изблик на чувства, тъй естествен за положението, в което се намираха, Ястребово око, убеден, че хуроните, които обезобразяваха милата сцена, вече не бяха в състояние да развалят нейната хармония, се приближи до Дейвид и го освободи от жилавите пръчки, с които бе вързан и които до този момент бе понасял с най-примерно търпение.
— Ето! — възкликна разузнавачът, като захвърли зад себе си последната ракитова пръчка. — Отново си господар на крайниците си, макар че, както изглежда, не си служиш с тях по-разумно, отколкото когато си бил малко дете. Ако не се обиждаш от съветите на човек, макар и не по-възрастен от тебе, но който е прекарал по-голямата част от живота си в пущинака и може да се каже, опитността му е по-голяма от годините му, чуй какво ще ти кажа: махни тази малка свирка от джоба си и я продай на първия глупак, когото срещнеш, а с парите си купи някое полезно оръжие, ако ще да е дори и само цев от пищов. Пък с усърдие и трудолюбие ще се научиш да си служиш с него, защото вярвам, твоите очи вече ясно ти показват, че гарванът е по-полезна птица от дрозда. Гарванът поне премахва грозните гледки пред човешките очи, докато дроздът създава само тревоги в гората и със своите звуци мами ушите на всички около себе си.
— Оръжията и бойният рог са за битката, а песента и благодарствените химни — за победата — отвърна освободеният Дейвид. — Приятелю — прибави той, като протегна добродушно слабата си, деликатна ръка към Ястребово око, а очите му се овлажниха и започнаха да святкат, — благодаря ви за това, че косите ми все още растат там, където провидението ги е посадило; макар косите на другите хора да са по-лъскави и по-къдрави, аз винаги съм смятал, че моите собствени са си добри за главата, която покриват. Това, че не взех участие в битката, се дължеше не толкова на вродено нежелание, колкото на пръчките, с които ме бяха вързали езичниците. В тази борба вие се показахте смел и ловък и преди да се заловя с изпълнението на другите си по-важни задължения, аз ви благодаря, защото вие действително доказахте, че сте достоен за похвалите на един християнин.