— Здравите ми жили и кости ми помагат да понасям всичко това — каза ловецът, като огледа мускулестите си крайници с наивност, която издаваше искреното му удоволствие от тази похвала. — Из градовете на заселниците могат да се намерят по-едри и по-тежки мъже, но трябва да прекарате там много дни, докато срещнете човек, който е годен да извърви петдесет мили, без да спре да си поеме дъх, или който може да тича подир хрътките в продължение на много часове. Но понеже всички нямат еднаква плът и кръв, напълно разумно е да се предположи, че тия нежни същества желаят да си починат след всичко, което видяха и преживяха днес. Ункас, разчисти изворчето, докато баща ти и аз направим за нежните им глави покрив от тези кестенови клони и легло от трева и листа.
Разговорът престана, ловецът и неговите другари се заловиха да създадат удобства и закрила за тези, на които бяха водачи. Изворчето, което преди много години бе накарало туземците да изберат това място за построяване на временното им укрепление, скоро бе разчистено от листата и едно кристално ручейче бликна, разливайки водата си по зелената могила. Един ъгъл от постройката покриха отгоре, така че да бъде запазен от обилната роса, свойствена за тия места; после струпаха клони от ароматни храсти и сухи листа, които да послужат за легло на двете сестри.
Докато усърдните горски обитатели бяха заети с тази работа, Кора и Алиса похапнаха по-скоро по задължение, отколкото от глад. После се оттеглиха под заслона на стените и като благодариха на провидението за миналите сполуки и се помолиха за божията закрила през настъпващата нощ, отпуснаха нежните си тела на благоуханното легло. Въпреки пресните спомени те скоро потънаха в сън, от който така много се нуждаеха и който бе още по-сладък поради надеждите за утрешния ден. Дънкън се бе приготвил да прекара нощта в бдение край самата развалина, обаче разузнавачът, като разбра намерението му, посочи към Чингачгук, изтегна се спокойно на тревата и каза:
— Очите на белия човек са твърде слаби и несигурни за подобно бдение! Наш часовой ще бъде мохиканът, така че нека легнем да спим.
— Миналата нощ се проявих като мързеливец — каза Хейуърд — и сега имам по-малко нужда от почивка, отколкото вие, който се показахте по-достоен като войник. Така че нека всички се оттеглят и си починат, докато аз стоя на пост.
— Ако се намирахме между белите палатки на шестдесетия полк пред лицето на един неприятел като французите, аз не бих търсил по-добър часовой от вас — отвърна разузнавачът. — Обаче в тъмнината, сред пущинака с неговия неразбираем за вас език преценката ви ще бъде като на наивно дете, а бдителността ви — съвсем напразна. Затова постъпете като Ункас и като мене и спете спокойно.
И наистина, Хейуърд забеляза, че докато те приказваха, младият индианец бе проснал снага върху склона на могилката, сякаш искаше да използува най-пълно определеното за почивка време. Примерът му бе последван и от Дейвид, чийто език бе залепнал за челюстите му поради треска, причинена от раната му, която се бе подлютила от изморителното пътуване. Като не желаеше да продължи безполезния спор, Хейуърд даде вид, че се съгласява, и опря гръб на стволовете, от които беше направено укреплението. Той стоеше така, полулегнал, обаче в себе си бе твърдо решил да не затваря очи, докато не предаде поверените му девойки в ръцете на самия Мънроу. Като смяташе, че се е наложил, Ястребово око скоро заспа и уединеното кътче потъна в дълбока тишина.
В продължение на много минути Дънкън успя да се удържи буден и долавяше всеки звук, който долиташе от гората. Зрението му се изостри още повече, когато се спуснаха вечерните сенки, а когато звездите заблещукаха над главата му, той можеше да различи фигурите на спътниците си, проснати на земята, и да долови очертанията на Чингачгук, застанал прав и неподвижен като дърветата, които образуваха тъмна преграда, обгръщаща ги от всички страни. Той чуваше лекото дишане на сестрите, които лежеха на няколко крачки от него. Нито един лист не се раздвижваше от ветреца, без ухото му да долови шепнещия звук. Най-после тъжните крясъци на някаква птица се смесиха със стоновете на бухала. Натежалите очи на Хейуърд диреха от време на време светлите лъчи на звездите, а после му се стори, че ги вижда през спуснатите си клепки. В отделни мигове, когато беше буден, той погрешно взимаше някой храст за своя другар часовой. Главата му клюмна на рамото, което на свой ред се наклони към земята. Най-после цялото му тяло се отпусна гъвкаво надолу и младият човек потъна в дълбок сън. Засънува, че е древен рицар, застанал на среднощна стража пред шатрата на освободена от плен принцеса, чието благоволение той се мъчи да спечели със своята преданост и бдителност.