— Добре, сър, нима заместникът не е облечен с властта и достойнството на този, който го изпраща. Той иска да разговаря с Мънроу! Бога ми, сър, много съм наклонен да Удовлетворя желанието му, ако не за друго, поне за да му покажа твърдия ни външен вид, въпреки броя на войниците му и ултиматумите му. Смятам, че този ход няма да е лоша политика, млади човече.
Дънкън, който смяташе, че най-важното е да се доберат по-скоро до съдържанието на донесеното от разузнавача писмо, сега с радост подкрепи тази идея.
— Без съмнение неговата самоувереност не би се засилила, когато види нашето безразличие.
— Едва ли някога сте казвали нещо по-вярно. Бих желал, сър, той да можеше да посети форта посред бял ден, и то като нападател. Това е най-сигурният начин да покажем издръжливостта си като неприятели и е много повече за предпочитане пред системата на обстрелване, която той е избрал. Красотата и мъжествеността на войната много са се обезобразили, майор Хейуърд, от военното изкуство, препоръчвано от вашия господин Вобан. Нашите прадеди са се издигали над страха, облечен във формата на някаква си военна наука!
— Това може да е напълно вярно, сър, но сега ние сме длъжни да отвърнем на изкуството с изкуство. Какво ще наредите във връзка със срещата?
— Ще се явя пред французина, и то без страх и без отлагане. Ще го направя веднага, сър, както подхожда на един кралски служител. Вървете, майор Хейуърд, и заповядайте на тръбачите да дадат сигнал. Изпратете куриер да съобщи на французите кой пристига. Ние ще го последваме с малка свита, защото е редно подобна почит да се окаже на този, който е натоварен да брани честта на отечеството си. И вижте какво, Дънкън — прибави той полушепнешком, при все че бяха сами, — няма да е зле наблизо да има подкрепление, в случай че на дъното на всичко това се крие някаква измама.
Младият човек напусна стаята н тъй като вече се свечеряваше, побърза да даде незабавно необходимите нареждания. Беше нужно малко време, за да се строят няколко реда войници и да изпратят един ординарец с бяло знаме да съобщи за приближаването на коменданта на форта. Когато Дънкън изпълни тези две задължения, той поведе отряда към изхода на укреплението. Там завари командира си, който беше готов и го очакваше. След извършването на необходимите за случая церемонии старият воин и неговият млад помощник напуснаха крепостта, придружавани от охраната.
Бяха изминали само стотина ярда от укреплението, когато, видяха малката свита на френския генерал да се подава от долчинката на потока, който делеше батареите на обсадителите от обсадения форт. От момента, когато Мънроу бе напуснал крепостта, за да се яви пред неприятелите си, той бе придобил величествен вид, с походка и израз на истински воин. Щом зърна бялото перо, което се развяваше на шапката на Монкалм, очите му светнаха и възрастта му като че вече не личеше върху едрата му и все още мускулеста снага.
— Кажете на момчетата да внимават, сър — обърна се той шепнешком към Дънкън, — и да държат здраво пушките и ножовете си, защото човек никога не може да се чувствува сигурен в хората, които служат на онези там Людовиковци. Едновременно с това ще дадем вид, че се чувствуваме в пълна безопасност. Разбирате ме добре, нали, майор Хейуърд?
Той бе прекъснат от барабанните удари на приближаващите се французи. Отговориха им със същото. Двете страни изпратиха напред по един ординарец с бяло знаме в ръка, а предпазливият шотландец се спря; свитата му беше близо зад него. След кратка поздравителна церемония Монкалм тръгна към тях с бърза, но грациозна стъпка и свали шапка пред ветерана, така че безупречно бялото му перо почти докосна земята при този любезен поздрав. Държането на Мънроу беше по-властно и по-мъжествено, обаче му липсваше лекотата и привлекателната изисканост на французина. В продължение на няколко минути и двамата мълчаха, като всеки оглеждаше другия с любопитство. Сетне, както подобаваше на по-високия му чин и на естеството на срещата, Монкалм наруши мълчанието. След като изрече обичайните поздравителни думи, той се обърна към Дънкън, усмихвайки се като на познат човек, и заговори на френски.
— Радвам се, господине, че имаме удоволствието да ви видим при настоящия случай. Няма да бъде необходимо да си служим с обикновен преводач, тъй като с ваша помощ аз се чувствувам тъй сигурен, както ако говорех на родния ви език.
Дънкън кимна, за да благодари за комплимента, а Монкалм се обърна към охраната си, която по примера на охраната на неприятеля стоеше близо зад него, и продължи: