— En arriere, mes enfants; il fait chaud, retirez-vous. (Назад, мои деца — става горещо, отдръпнете се.)
Преди да прояви същото доверие, майор Хейуърд обгърна с поглед полето и с безпокойство забеляза многобройни групи тъмнокожи диваци, които надничаха от околните гори като любопитни наблюдатели на срещата.
— Вярвам, господин де Монкалм с готовност ще признае разликата в положението ни — каза той с известно смущение, като същевременно посочи към тези опасни врагове, които се виждаха почти на всички страни. — Ако отстраним нашата охрана, ние ще останем тук на милостта на неприятелите си.
— Господине, за вашата безопасност вие имате честната дума на един френски благородник — отвърна Монкалм, като сложи внушително ръка на сърцето си. — Това, надявам се, е достатъчно.
— Достатъчно е. Отръпнете се — обърна се Дънкън към офицера, който предвождаше охраната, — отръпнете се, сър, на такова разстояние, че думите ни да не могат да се чуват, и чакайте заповеди.
Мънроу наблюдаваше оттеглянето на охраната с явно безпокойство и веднага поиска обяснение.
— Нали е в наш интерес, сър, да не проявяваме недоверие? — отвърна Дънкън. — Господин де Монкалм дава своята честна дума, че не ни грози никаква опасност, и аз заповядах на войниците ни да се отдръпнат, за да му докажа колко много разчитаме на уверенията му.
— Може и да е така, сър, но аз не съм много сигурен в честната дума на тези маркизи, както те се наричат. Благородническите им титли са нещо твърде обикновено, за да са гаранция за истинска чест.
— Вие забравяте, драги сър, че ние сме дошли да се срещнем с един генерал, отличил се със своите дела както в Европа, така и в Америка. Не можем да се опасяваме от военен с подобна репутация.
Старият човек направи жест на съгласие, макар че строгите му черти все още издаваха упоритото му недоверие, породено по-скоро от наследено презрение към неприятеля, отколкото от някакви действителни признаци, които дават основание за подобно неблагосклонно чувство. Монкалм чакаше търпеливо да свърши този полугласен разговор, след което се приближи и заговори по въпроса, за който се бяха събрали.
— Измолих тази среща от вашия командир, господине — каза Монкалм, — защото се надявам да бъде убеден, че вече е сторил всичко необходимо за честта на своя владетел и че сега ще трябва да се вслуша в гласа на човечността. Аз винаги ще свидетелствувам, че съпротивата му бе смела и той я поддържаше, докато имаше надежда да удържи.
Когато преведоха на Мънроу тези встъпителни думи, той отговори с достойнство, но и с достатъчна любезност:
— Колкото и да бих ценил подобно свидетелствуване от страна на господин де Монкалм, за мене то би било още по-ценно, ако още повече го заслужа.
Френският генерал се усмихна, когато Дънкън му преведе този отговор, и забеляза:
— Това, което сега с готовност се признава за доказана смелост, може да бъде отказано, когато стане безполезна упоритост. Би ли поискал господин полковникът да види моя лагер и сам да се увери в нашата многочисленост и в невъзможността да и устои успешно?
— Знам, че на краля на Франция достойно се служи — отвърна непреклонният шотландец, веднага щом Дънкън свърши да му превежда, — обаче и моят крал има също толкова и също тъй верни войски.
— Но за наше щастие те не са тук — каза Монкалм и от нетърпение не дочака преводача. — Във войната има съдба, на която смелият се подчинява със същото безстрашие, с което излиза срещу неприятеля.
— Ако ми беше известно, че господин де Монкалм владее английски език, щях да си спестя труда да му превеждам така тромаво — каза раздразненият Дънкън сухо, като веднага си спомни за полугласния разговор, който преди малко бе водил с Мънроу.
— Моля за извинение, господине — отвърна французинът и лека червенина се появи на тъмните му бузи. — Има голяма разлика между разбирането и говоренето на един чужд език, така че бих ви помолил да продължите да ми помагате. — После, след кратко мълчание, добави: — Тези хълмове ни дават отлична възможност да оглеждаме вашия форт, господа, и аз може би познавам недоброто му положение тъй добре, както и самите вие.
— Попитайте френския генерал дали бинокълът му може да вижда до река Хъдзън — каза гордо Мънроу — и дали знае кога и къде можем да очакваме армията на Уеб.
— Нека генерал Уеб сам да отговори — отвърна хитрият Монкалм и както говореше, внезапно подаде на Мънроу едно разтворено писмо. — От това ще научите, господине, че неговото придвижване едва ли ще затрудни моите войски.