— Хъх! — възкликна Чингачгук, който разглеждаше един отвор, направен сред ниските храсти, заобикалящи гората. Той се изправи и посочи към земята с израз на човек, който е видял отвратителна змия.
— Тук много ясно се вижда стъпката на мъж — извика Хейуърд, като се наведе над посоченото място. — Той е стъпил на ръба на този вир. Не може да има никакво съмнение, че това е отпечатък. Те са пленени.
— По-добре така, отколкото да гладуват в пущинака — отвърна разузнавачът. — И следите ще бъдат повече. Залагам петдесет боброви кожи срещу същия брой кремъци, че мохиканите и аз ще влезем в техния вигвам още през този месец. Наведи се, Ункас, за да разгледаш следата от мокасин, и виж какво ще разбереш от нея; ясно е, че това е следа от мокасин, а не от обувка.
Младият мохикан се наведе над дирята и като отстрани няколко разпръснати листа, разгледа я така старателно, както някой лихвар в наши дни оглежда съмнителен чек. Най-после се изправи, доволен от резултата на изследването.
— Е, момко — запита го разузнавачът. — какво казва отпечатъкът? Можа ли да разпознаеш нещо?
— Хитрата лисица!
— Ха! Пак ли този бесен дявол! Той няма да престане да бяга из гората, докато „Еленоубиеца“ не си каже приятелската дума.
Хейуърд неохотно призна истинността на тези думи и изрази по-скоро надеждите си, отколкото съмненията си, като каза:
— Всички мокасини толкова си приличат, че твърде е вероятно да има някаква грешка.
— Мокасините да си приличат! Все едно да кажете, че краката си приличат, макар всички да знаем, че някои крака са дълги, а други къси, някои широки, а други тесни, някои с високи извивки на стъпалата, а други с ниски, на някои пръстите са извити навън, а на други — навътре. Един мокасин прилича на друг толкова, колкото една книга на друга, макар че хората, които могат да четат книги, рядко умеят да разпознават следи по земята, което в края на краищата е много хубаво, тъй като се дава възможност всеки да се прояви според природните си дарби. Я чакай и аз да я разгледам, Ункас. Както за книгата, така и за мокасина е по-добре, ако се дадат две мнения вместо едно — Разузнавачът се наведе да изпълни тази задача и веднага прибави: — Прав си, момко, ето кръпката, която забелязахме при по-раншното преследване. Този човечец си попийва, когато може; индианец, който пие, винаги стъпва по-тежко, отколкото трезвите диваци; всеки пияница ходи разкрачено, безразлично дали е бял, или червенокож. Ето точно същата дължина и ширина! Погледни я, сагамор: ти неведнъж измери следите му, когато проследявахме тези гадове от водопада Глен до минералния извор.
Чингачгук се съгласи. След като я разгледа бързо, той стана и изрече спокойно само една-единствена дума:
— Магуа.
— Да, това е вече установено. Значи от тук са минали чернокосата девойка и Магуа.
— А Алиса не е ли минала? — запита Хейуърд.
— Нейните дири още не сме видели — отвърна разузнавачът, като оглеждаше внимателно околните дървета, храсталаците и земята. — Какво виждаме там? Ункас, донеси онова нещо, което виси на тръна.
Индианецът се подчини, а когато разузнавачът взе в ръка намерения предмет, той го вдигна високо и се разсмя по своя беззвучен, но сърдечен начин.
— Това е свирката на певеца! Сега ще влезем в дирите на един свещеник — каза той. — Ункас, огледай се за отпечатък на обувка, достатъчно голяма, за да удържа тромаво човешко тяло шест фута и два инча високо. Започвам да изменям мнението си за този човек, щом е престанал Да вие, за да се отдаде на по-добро занятие.
— Поне не е изоставил поверените му девойки — каза Хейуърд. — В такъв случай Кора и Алиса не са без приятел.
— Да — каза Ястребово око, като спусна дългата си пушка и се опря на нея с явно презрение, — поне ще им пее песни. Може ли да убие елен за обеда им, или да намери пътя си по мъха на дърветата, или да пререже гърлото на някой хурон? Ако не може, то първият срещнат дрозд е по-умен от него. Е, момко, има ли белези от такава обувка?