Рик Риърдън
Последният олимпиец
(книга 5 от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп")
На госпожа Пабст, учителката ми по английски в осми клас, която ми посочи пътя към лагера на полубоговете
Първа глава
На пътешествие с експлозиви
Началото на края на света започна с кацането на пегас на капака на колата ми.
До този момент следобедът беше страхотен. Строго погледнато, не биваше да шофирам, защото до шестнайсетия ми рожден ден оставаше една седмица, но мама и новият й съпруг Пол ни бяха завели на плажа на Южния бряг и Пол ми позволи да взема неговата Тойота „Приус“ за едно кръгче с приятелката ми Рейчъл.
Да, знам какво си мислите — колко безотговорно е постъпил, мрън-мрън-мрън. Само че Пол ме познаваше добре. Беше ме виждал да пробождам с меча си демони и да изскачам от горящи училища, и явно беше решил, че да покарам колата му стотина метра няма да е най-опасното нещо в живота ми.
Така или иначе, с Рейчъл излязохме да се поразходим с колата. Беше горещ августовски ден. Рейчъл беше вързала червената си коса на опашка и беше облякла дълга бяла туника върху банския си. До този момент я бях виждал само в омацани с боя джинси и раздърпани тениски и честно казано, в новия си вид изглеждаше страхотно.
— Спри тук! — рече тя.
Отбих встрани, бяхме на едно възвишение с изглед към океана. Винаги съм обичал морето, но сега то ми се стори направо невероятно — искрящо зелено и гладко като огледало, все едно татко го беше усмирил специално заради нас.
Баща ми, между другото, е Посейдон. Той лесно може да прави подобни неща.
— Е — усмихна се Рейчъл, — какво реши?
— Ами… — Опитах се да вложа поне капчица ентусиазъм в гласа си. Тя ме беше поканила в лятната къща на семейството си на Сейнт Томас за три дни. За първи път в живота си получавах подобно предложение. Представата на мама за луксозна почивка се свеждаше до два дни в старо бунгало на Лонг Айлънд, с няколко видеокасети под наем и замразена пица, а сега родителите на Рейчъл бяха готови да ме вземат с тях на Карибите.
Освен това, наистина имах нужда от почивка. Изминалото лято беше най-трудното в живота ми. Мисълта за няколко безгрижни дни страшно ме изкушаваше.
В същото време обаче усещах, че всеки момент ще се случи нещо важно. Бях „на повикване“. На всичкото отгоре, идната седмица имах рожден ден. Не биваше да забравям за предсказанието, че щом навърша шестнайсет, целият свят ще отиде по дяволите.
— Пърси, знам, че моментът не е подходящ — продължи Рейчъл. — Но за теб никой момент не е подходящ, нали?
Права беше.
— Искам да дойда — уверих я. — Просто…
— Войната?
Кимнах. Не ми се говореше за това, но Рейчъл знаеше всичко. За разлика от повечето простосмъртни, тя можеше да вижда през мъглата — вълшебната пелена, която изкривява зрението на хората. Беше виждала чудовища. Познаваше някои от другите полубогове, които се сражаваха с титаните и техните съюзници. Дори беше с мен миналото лято, когато накълцаният на кайма Кронос се беше вселил в ново тяло и беше излязъл от саркофага си, и беше спечелила уважението ми със смелостта си да го замери със синята си четка за коса.
Тя сложи ръка на рамото ми.
— Помисли си. Тръгваме след няколко дни. Татко…
— Още ли не се разбирате с него? — попитах.
Рейчъл тръсна ядно глава.
— Опитва се да бъде мил, което е още по-зле. Иска да ме запише в „Кларион“ през есента.
— Училището на майка ти?
— Тъп лицей за надути фръцли чак в Ню Хемпшир. Представяш ли си ме в такова училище?
Съгласих се, че е гадно. Рейчъл се занимаваше с проекти за градско изкуство, хранене на бездомните и протести за спасяването на застрашените жълтогуши кълвачи, и тем подобни. Никога не я бях виждал в рокля. Трудно ми беше да си я представя сред издокараните превзети момичета в девическия лицей.
Тя въздъхна.
— Мисли си, че ако се държи мило с мен, ще се почувствам виновна и накрая ще се съглася.
— И затова се е навил да ме вземете с вас на Сейнт Томас?
— Да… Ако дойдеш, ще ми направиш огромна услуга, Пърси. Ще е много по-добре, ако си с нас. Освен това, искам да поговорим за…
Изведнъж млъкна.
— За какво? — попитах. — Толкова ли е сериозно, че трябва да отидем чак на Сейнт Томас, за да говорим за него?
Тя облиза устни.
— Забрави за това. Нека поне за малко бъдем двама обикновени тийнейджъри. Излезли сме да се разходим с колата, любуваме се на океана и ни е приятно да бъдем заедно.