— Ъъъ… после, момичето ми — рекох. Взирах се в тъмните води и се опитвах да събера кураж. — Нико, какво следва сега?
— Първо трябва да минем крепостните стени — отвърна той.
— Но нали реката е тук?
— Трябва да взема нещо — рече той. — Няма друг начин.
И изчезна пред мен.
Намръщих се. Изобщо не беше споменавал, че ще се наложи да минем през портите. Но вече бяхме тук, нямах друг избор. Неохотно тръгнах след него към големите черни порти.
Отпред се виеше опашка от мъртъвци, които чакаха да влязат. Явно този ден беше имало много погребения, тъп като беше пълно дори и пред портата с надпис АВТОМАТИЧНА СМЪРТ.
— Джаф! — обади се госпожа О’Лиъри и полетя към портала като стрела. От тъмните сенки се появи Цербер, огромен триглав ротвайлер, в сравнение с който госпожа О’Лиъри приличаше на плюшен пудел. Цербер беше полупрозрачен, така че човек го виждаше едва частица от секундата, преди чудовището да го убие, но сега той изобщо не ни обърна внимание. Изцяло се беше посветил на госпожа О’Лиъри.
— Не, госпожа О’Лиъри, недей! — извиках аз. — Недей да душиш… О, пфу! Гадост!
Нико се усмихна. След това ме погледна и отново се намръщи, сякаш си беше спомнил нещо неприятно.
— Хайде, ела. Ще минем бързо, нали си с мен.
Колкото и да не ми се искаше, заобиколихме пазачите и навлязохме в полята на Асфодел. Наложи се да свирна няколко пъти, преди госпожа О’Лиъри да се откъсне от Цербер и да тръгне с нас.
Катерехме се по черно хълмче, обрасло с трева. Тук-там се издигаха черни чинари. Ако наистина загинех след няколко дни, както предвещаваше пророчеството, можеше да се озова тук завинаги. Побързах да прогоня тази мисъл от главата си.
Нико вървеше устремено напред, вече бяхме съвсем близо до двореца на Хадес.
— Хей! — извиках аз. — Какво…
Госпожа О’Лиъри изръмжа. Над нас надвисна тъмна сянка, лъхаща на студ и смърт. Спусна се и кацна на един чинар.
За нещастие я познавах. Лицето й беше сбръчкано, носеше кошмарна синя плетена шапка и смачкана кадифена рокля. От гърба й стърчаха ципести прилепски криле. На краката си имаше остри нокти, в ръцете си държеше огнен бич и платнена чанта.
— Госпожице Додс — измърморих.
Тя се озъби.
— Добре дошъл, сладурче.
Сестрите й — другите две фурии — кацнаха до нея на чинара.
— Ти познаваш Алекто? — попита Нико.
— Ако говориш за вещицата в средата, да — отвърнах. Тя ми беше учителка по математика.
Той кимна, явно изобщо не беше изненадан. Погледна фуриите и си пое дълбоко дъх.
— Изпълних заръката на баща си. Отведете ни в двореца.
Изтръпнах.
— Чакай малко, Нико! Какво…
— Боя се, че това е новата ми следа, за която споменах, Пърси. Татко обеща да ми даде повече информация, но и замяна иска да те види, преди да те заведа до реката. Съжалявам.
— Измамил си ме? — Обезумях от гняв. Нахвърлих му се, но фуриите бяха бързи като светкавица. Две от тях се спуснаха и ме сграбчиха за раменете. Изтървах Въртоп и в следващия миг висях на двайсет метра над земята.
— Не шавай, сладурче — изгъгна в ухото ми старата учителка по математика. — Нали знаеш какво ще стане, ако те изтърва?
Госпожа О’Лиъри лаеше гневно и скачаше, но не можеше да ни достигне.
— Заповядай й да кротува — обади се Нико. Той беше край мен в ноктите на третата фурия. — Не искам никой да пострада, Пърси. Баща ми ни чака. Той иска само да поговорите.
Едва се сдържах да не насъскам госпожа О’Лиъри да го разкъса, но нямаше смисъл, а и Нико беше прав: ако се сбиеше с фуриите, тя щеше да пострада.
Стиснах зъби.
— Долу, госпожа О’Лиъри! Спокойно, всичко е наред!
Тя изскимтя и започна да се върти в кръг, гонейки опашката си.
— Добре, предателю — изръмжах на Нико. — Получи това, което искаше. Отведете ме в двореца.
Алекто ме хвърли в градината на двореца, все едно бях чувал с картофи.
Градината беше красива, макар и леко страшна. От мраморните плочи растяха бели като скелети дървета. В лехите искряха цветя от злато и скъпоценни камъни. На верандата, с изглед към полята на Асфодел, бяха изкарани два трона. Единият беше направен от човешки кости, а другият — изкован от сребро. Щеше да е приятно местенце за съботна почивка, ако не бяха миризмата на сяра и писъците на измъчваните души в далечината.