Прометей пребледня.
— Не се изразих правилно, господарю. Заповедите ви ще бъдат изпълнени.
Обърна се към войниците и изкрещя:
— Пригответе се!
Чудовищата се раздвижиха.
Иззад сградата на ООН се разнесе гневен рев, който разтърси града. Драконът се беше събудил. Звукът беше толкова ужасен, че ме събуди и аз осъзнах, че се чуваше и тук, в „Емпайър Стейт Билдинг“, въпреки голямото разстояние.
Гроувър стоеше до мен и смутено се ослушваше.
— Какво беше това?
— Нова атака — отвърнах. — Този път загазихме яко.
Хижата на Хефест беше свършила запасите си от гръцки огън. Лагерниците от хижата на Аполон и ловджийките нямаха стрели. Вече бяхме поели толкова амброзия и нектар, че не смеехме да отпием и глътка повече.
Всичко на всичко бяхме шестнайсет лагерници, петнайсет ловджийки и петима сатири. Останалите бяха намерили убежище на Олимп. Понитата се олюляваха и се хилеха, от тях лъхаше на бира. Тексасците и колорадците си бяха направили състезание по удряне на глави. Тези от Мисури се караха със събратята си от Илинойс. По-вероятно беше да се сбият помежду си, отколкото да се изправят заедно срещу врага.
Хирон се появи с Рейчъл на гърба си. Подразних се леко, тъй като той рядко позволяваше някой да го яхне и никога досега не беше оказвал тази чест на простосмъртен.
— Виденията на приятелката ти ще са ни от полза, Пърси — рече той.
Рейчъл се изчерви и смотолеви:
— Не знам как става, просто се появяват в главата ми.
— Срещу нас ще изпратят дракон — продължи Хирон. — Лидийски дракон, по-точно. Най-старият и най-опасен дракон на света.
Зяпнах я.
— Как го разбра?
— Не знам — повтори Рейчъл. — Но този дракон има определена съдба. Ще бъде убит от дете на Арес.
Анабет кръстоса ръце.
— А това откъде го знаеш?
— Просто го видях. Не мога да обясня.
— Да се надяваме, че грешиш — рекох. — Защото в момента при нас няма нито едно дете на Арес…
В този миг през ума ми мина една толкова ужасна мисъл, че изругах на старогръцки.
— Какво? — попита Анабет.
— Шпионина… Кронос каза: „Знаем, че не могат да се справят с този дракон“. Шпионинът го е осведомил, че хижата на Арес не е с нас. И Кронос нарочно е подбрал чудовище, което няма как да победим.
Талия се намръщи.
— Само да ми падне в ръчичките този шпионин и ще съжалява, че се е родил. Може да пратим някого в лагера.
— Вече го направих — обади се Хирон. — Блекджак тръгна преди малко. Но щом Силена не е успяла да убеди Клариса, пегасът едва ли има шанс.
Разнесе се страшен рев. Прозвуча съвсем близо.
— Рейчъл — рекох, — влез вътре.
— Искам да остана.
Сянка затъмни слънцето. Драконът се спусна по небостъргача от другата страна на улицата. Изрева отново и стъклата на стотици прозорци се пръснаха на парчета.
— Всъщност — прошепна Рейчъл — ще се прибера вътре.
Нека ви обясня: има дракони и дракони.
Драконите от древногръцката митология са с няколко хилядолетия по-стари от западните си събратя и много по-големи. Приличат на огромни змии. Повечето нямат криле. Нито пък издишат огън (макар че някои го правят). Всички са отровни. Невероятно силни са, а люспите им са по-здрави и от титан. Погледът им може да те парализира — не да те вкамени, както прави Медуза, а да те вкочани в състояние на: „О, богове, тази огромна змия ще ме изяде!“, което е почти също толкова зле.
В лагера имахме специални уроци за битка с дракони, но нищо на света не може да те подготви за сблъсък със змия, дълга петдесет метра, със сияйни като прожектори жълти очи и уста, пълна с остри като бръснач зъби, предназначени за сдъвкване на слонове, дебела колкото училищен автобус, която се спуска от покрива на небостъргач.
При вида на дракона, едва не ми домъчня за летящата свиня.
Междувременно армията на Кронос напредваше по Пето авеню. Бяхме се постарали да избутаме настрани колите, за да запазим живота на спящите простосмъртни, но това само улесни приближаването на враговете ни. Понитата размахваха притеснено опашки. Хирон галопираше нагоре-надолу покрай тях, опитваше се да им вдъхне смелост, окуражаваше ги да мислят за победа и бира, но според мен те всеки миг щяха да се паникьосат и да побегнат.
— Аз ще се заема с дракона. — Думите ми прозвучаха като неуверен шепот и затова повторих по-силно. — АЗ ЩЕ СЕ ЗАЕМА С ДРАКОНА! Не отстъпвайте нито крачка!