Затаил дъх от ужас, Монк притича през задименото помещение. Също като сълзотворен газ, горещината и парливият пушек го ослепиха. Осланяше се единствено на инстинкта си. Отвореният прозорец се намираше точно срещу вратата. Като примигваше да прогони сълзите, той съзря по-тъмен квадрат на неясния фон.
Метна се право натам, протегнал ръце пред себе си.
Добре се беше ориентирал… поне докато тигърът не закачи с нокти единия крачол на панталона му. Платът се скъса, но съприкосновението промени траекторията на тялото му. Рамото му закачи рамката на прозореца и от болката ръката му изтръпна до пръстите. Въпреки това инерцията го изхвърли през прозореца. Той падна тежко и остана без въздух. Ножът излетя от пръстите му и падна някъде във високата тръстика.
Захар се удари в стената зад него в неведение за мишата дупка, през която се беше измъкнал Монк. От удара цялата хижа се разтресе, а пламъците затанцуваха още по-високо. Вой на безумна ярост подгони Монк и той скочи бързо на крака.
Залитна, стъпи стабилно, после хукна презглава към водата. Но онова първо залитане подпечата съдбата му.
14:20
Вашингтон
— Става въпрос за форма на менингит — призна д-р Юри Раев.
Пейнтър седеше на масата, лице в лице с по-възрастния руски учен. Раев седеше между Джон Мейпълторп, когото Пейнтър позна от досието на Шон Макнайт… и един изненадващ гост, д-р Трент Макбрайд, уж липсващия колега на Арчибалд Полк.
Явно се беше намерил.
Пейнтър имаше стотици въпроси към този човек, но срещата им тук, в ресторант „Кепитъл Грил“ на Пенсилвания авеню беше резултат от сложни преговори по разузнавателни канали. Предметът и обхватът на разговора бяха договорени предварително. Както и забранените теми. Като темата за д-р Полк, например. Поне засега. Единствената тема на разговор щеше да бъде здравето на момичето.
Затова Пейнтър си беше довел свои експерти. От неговата страна на масата седяха Лиза и Малкълм. Двамата имаха нужните медицински познания и опит, за да преценят правдивостта на предложената информация.
Руснакът не изглеждаше спокоен. И изобщо не приличаше на чудовището, което си беше представял Пейнтър, докато договаряше срещата. Напротив, с омачкания си тъмен костюм приличаше на нечий търпелив дядо, макар че в очите му на моменти се долавяше страхът на преследван човек. Очевидна беше и тревогата му за момичето. Бръчките по лицето му се вдълбаха сякаш още повече, докато преглеждаше медицинския картон, който Лиза плъзна по масата. Пейнтър подозираше, че единствената причина да им съдейства беше искреният му страх за живота на детето.
— Влошаването й се дължи на импланта — продължи Юри. — Не знаем докрай защо това е така. Микроелектродите на устройството представляват въглеродно-платинени нановлакна. По наши наблюдения, колкото повече използва таланта си един обект, толкова по-бързо се влошава състоянието му. Саша рисува ли, откакто е при вас?
Пейнтър си помисли за всичките й трескави скици — обезопасената квартира, Тадж Махал, Монк. Кимна бавно.
— Какво точно прави, когато рисува?
Мейпълторп вдигна ръка. В гласа му имаше нещо мазно, сякаш да улесни заобикалянето на истината.
— Знаете, че това е извън предмета на тази дискусия. Не насилвайте късмета си, директор Кроу.
Юри отговори въпреки възражението на Мейпълторп, което се стори доста интересно на Пейнтър.
— Тя е изключителен савант, гениална е — каза той, пренебрегвайки гневните погледи от двете си страни.
— Естествената й дарба комбинира остра пространствена динамика с художнически талант и когато бъдат подсилени изкуствено, тези способности граничат със…
— Достатъчно — излая Мейпълторп. — Или слагаме край на разговора и си тръгваме веднага. А вие можете да ни изпратите трупа на момичето, когато умре.
Лицето на Юри потъмня, но той усмири гнева си и млъкна.
Лиза върна разговора към първоначалната му тема:
— Защо упражняването на дарбата ускорява влошаването на Саша?
Юри отговори тихо, с натежал от чувство за вина глас:
— При стимулация в интерфейса между органичното и неорганичното се появява теч.
Малкълм се размърда.
— Теч?
Какво имате предвид?
— Според нашите учени от краищата на микроелектродите се отделят наночастици, които контаминират гръбначно-мозъчната течност.