Проблясък на вода.
Твърде далеч.
Нямаше смисъл. Монк се обърна и падна, плъзна се по задник.
Котката се набра за скок, но…
… от високите тръстики изскочи тъмна сянка и удари котката в хълбока. Монк зърна блясък на сребро. После сянката прескочи тигъра, падна на земята, хукна презглава към гъстия върбалак наблизо и изчезна от погледа.
Марта.
Шимпанзето не беше тръгнало с децата.
Ударен насред скока си, Аркадий беше паднал по хълбок на земята. Сега се изправи на лапи, а Монк запълзя заднишком на четири крака. Тигърът залитна и издаде дрезгав, задавен звук.
Нещо черно течеше по шията на животното и заличаваше шарките му.
Кръв.
Малко под челюстта му стърчеше дръжката на нож.
Ловджийският нож от хижата.
Монк го беше изпуснал, когато падна през прозореца.
Шимпанзето го беше намерило и с негова помощ му бе спасило живота.
Монк си спомни — един бог знаеше как, но си спомни, — че шимпанзетата умеят да си служат със сечива. Измъквали термити от термитниците им с помощта на вейки. А със заострени клонки принуждавали онези миниатюрни африкански маймунки, галагосите, да излязат от дупките си в дървесните стволове.
А Марта не беше обикновено шимпанзе.
Аркадий трепереше силно, в гърлото му клокочеше кръв.
На дрезгавия му вик отвърна друг.
Захар изрева с ярост, от която кръвта на Монк се вледени.
Той се размърда и хукна към водата. Стигна разкаляния бряг и се метна по корем в плиткото. Заора с крака и нагази към по-дълбоките води.
Воят на Захар сякаш беше събрал цялата ярост на света.
Монк навлезе с газене и цапане достатъчно навътре, за да потъне изцяло. Студът отми паниката му, но дори и под водата още чуваше зверския вой. Сдържайки дъха си, заплува към дълбокото.
Когато дробовете му запариха непоносимо, изплува тихо над водата.
Като движеше крака колкото да не потъне, той погледна назад към хижата. Пламъците танцуваха високо сред мрака. Тъмен на огнения фон, Захар обикаляше около брат си. Другият тигър не помръдваше.
Монк чу Марта да се придвижва по клоните. Проточи врат и я видя да се спуска с тежък скок на сала. Който беше само на десетина метра от него.
Той преплува разстоянието и се издърпа с последни сили на дъските. Просна се по гръб, останал без дъх.
Вляво от него Марта лежеше свита на кълбо по хълбок и се клатеше лекичко. Тих стон излезе от гърлото й. Пьотър се хвърли отгоре й, галеше я, утешаваше я.
Монк се повдигна на лакът, погледна към хижата, после към Марта.
Докато Захар продължаваше да надава яростни писъци, той протегна ръка и положи длан върху рамото на шимпанзето. Тялото на Марта потрепваше, свито в универсалната поза на дълбока скръб.
„Нямахме друг избор“ — опита се да й внуши с мислите си той.
Аркадий е бил подложен на изтезания и извращения, докаран е бил до състояние на лудост. От божие създание котката се беше превърнала в чудовище.
И смъртта й беше по-скоро благословия, милост.
Само че Марта продължаваше да трепери.
Да убиваш е трудна работа.
Щръкнал на кърмата, Константин натисна отново дългия прът и салът се устреми към сърцето на блатото.
Монк седна. Нещо привлече погледа му. Преди да се прибере в хижата за нощта, беше струпал раниците на сала. Сега погледът му попадна върху значката, която висеше от ципа на една от тях. Радиационният дозиметър.
Виждаше се ясно в отразената светлина на пожара.
Бледорозовият цвят беше потъмнял.
А с него помръкваха и надеждите им.
16:31
Вашингтон
Юри нагласи капката на системата. Пръстите му трепереха. Не можеше да откъсне поглед от Саша, изгубена сред одеялата и чаршафите на болничното легло. Детето беше по-зле от очакваното.
Изруга наум Макбрайд и Мейпълторп, заради който беше изгубил цял час. Един час, който беше прекарал заключен в сградата на ФБР, докато онези двамата вършеха кой знае какво, вместо да е тук и да започне лечението на Саша. В края на онзи изгубен час Макбрайд се върна с всички лекарства, които Юри държеше в хотелската си стая.
След това бяха прекосили пеша мола към Замъка Смитсониън. Там вече ги чакаха. Ескортираха ги с частен асансьор някъде под земята, където ги претърсиха, сканираха и им вързаха очите. Воден за ръка като малко дете, Юри скоро изгуби ориентация в подземния лабиринт на комплекса. Накрая влязоха в някаква стая, вратата се затвори зад тях и се чу щракването на заключващ механизъм.