Саша очевидно беше замаяна, погледът й бе разфокусиран. Въпреки това сърцевидното й личице се обърна към Юри.
— Унки Пепе…?
Името.
Кръвта се качи в главата му, запулсира в ушите и потече ледена през вените му. Озова се в тъмния кораб на студена църква, застанал пред дете, което стиска парцалена кукла до каменен олтар и гледа нагоре към него със същите сини очи.
Същите думи. Същото обвинение.
„Унки Пепе…“
Фамилиарното обръщение към Йозеф Менгеле, Касапина от Аушвиц.
Той хвана ръката на Саша — толкова непохватно, че щипката на монитора за кръвно налягане падна от пръста й.
„Не — обеща й мълчаливо. — Никога повече“.
Сълзи замъглиха зрението му.
Тънките пръстчета се свиха немощно около неговите. Клепачите й изпърхаха.
— Папа… Папа Юри…?
— Да — промълви той. — Тук съм, миличка. Няма да те оставя.
Устните й се размърдаха, докато потъваше обратно в съня. Пръстите й се отпуснаха върху чаршафа.
— Марта… Марта я е страх…
23:50
Южен Урал
Тялото още беше топло, но не и кръвта.
Смъртта беше настъпила преди час или там някъде.
Лейтенант Борсаков дръпна ръката си от хълбока на мъртвия тигър. Посегна към главата, хвана едното ухо и го повдигна. Не беше по-различно от другото. Значи беше Аркадий.
Пусна ухото и стана.
В другата си ръка стискаше, пистолет „Яригин“. Нелошо оръжие, но в момента му се искаше да разполага с нещо по-мощно от деветмилиметровите патрони. Огледа се за Захар. От тигъра нямаше и следа.
Старата изба зад него димеше и догаряше.
Впечатлен от бягството на преследваните, Борсаков се върна при надуваемата лодка. Там го чакаха кормчията и двама войници, които го прикриваха с автоматите си. Прожекторът на приспособената за придвижване в заблатени води лодка пронизваше мрака. Огромната перка при кърмата й се въртеше бавно, а двигателят мъркаше на бавни обороти.
Борсаков се качи на борда и даде знак да продължат през потъналото в тъмнина блато. Двигателят нададе вой, перката се завъртя бясно и лодката бързо се отдалечи от нажежените руини на ловджийската хижа. Преследването щеше да е по-лесно, ако можеха да използват инфрачервените очила за нощно виждане, само че някой се беше промъкнал в склада — предния ден и бе повредил ограничената им наличност от този ловен аксесоар.
Или американецът, или децата.
Знаели са, че ще ги преследват.
— Не трябва ли да докладваме на генерал-майор Мартова? — попита заместникът му и посегна към портативната радиостанция.
Борсаков поклати глава.
Генерал-майорът не обичаше лоши новини.
Надуваемата лодка летеше през блатото.
Щеше да се обади, след като убиеха американеца.
Борсаков хвърли поглед назад към островчето, към догарящите отломки на хижата и към мъртвия тигър. Замисли се за американеца, който продължаваше да се измъква под носа му.
Кой беше този тип? И къде се беше научил на такива неща?
18:02
Вашингтон
Трент Макбрайд вдигна телефонната слушалка до ухото си. Позволили му бяха да използва стационарен телефон, за да се обади в офиса на Мейпълторп. Трент не се съмняваше, че разговорът се записва.
Но той трябваше да докладва и подслушването нямаше да го спре.
Размени няколко несъществени реплики с Мейпълторп, след което каза:
— Изглежда, че момичето може и да прескочи трапа.
Смъртта й би наложила сериозни промени в плановете им.
— Много добре — отвърна Мейпълторп. Последва дълга и многозначителна пауза, преди да продължи: — Кога ще се знае със сигурност?
Трент погледна часовника си и пресметна колко време ще му бъде необходимо.
— Със сигурност — шест часа — каза той.
„Посреднощ“.
Координацията щеше да е малко по-сложна, но пък тогава щяха да разполагат с всичко. Мейпълторп изръмжа доволно.
— Значи новината наистина е добра.
14.
6 СЕПТЕМВРИ, 23:04
Пенджаб, Индия