Индиецът млъкна насред изречението и Елизабет довърши вместо него:
— Баща ми не беше търпелив човек.
Мастерсън кимна.
— В същия ден ми се обади — онзи разговор, за който ви споменах. Говореше бързо и доста несвързано, каза, че е открил нещо, което щяло да промени из основи разбирането ни за човешкия мозък веднага щом станело всеобщо достояние.
Грей усети гъдела на една мисъл и се обърна към Росауро.
— Я дай да погледна пак онази монета.
Тя му я подаде.
Грей я завъртя в пръстите си — храм от едната страна, колелото на чакрите от другата.
— Елизабет, ти спомена, че баща ти е уредил стажа ти в Делфи, за да провери чрез теб дали тамошният храм е свързан по някакъв начин с неговите изследвания. Интересува ме какво в крайна сметка е научил д-р Полк от теб за историята на Делфи.
— Само основните неща — обясни тя. — Той всъщност не се интересуваше толкова от историята на храма, колкото от етиленовите газове, открити близо до него. Искаше да научи подробности за ритуалите на пророчицата, вероятно с идеята да обоснове физиологически проявите на интуицията й.
— Щом не се е интересувал от историята на храма откъде е разбрал за значението на гръцката буква епсилон?
— Аз му изпратих статия на тази тема.
— Кога?
— Приблизително месец преди той да… — Елизабет не довърши, само очите й се разшириха изведнъж.
Грей кимна. Коленичи на мраморния под и остави фенерчето до краката си. После изправи монетата на ръбчето й и я завъртя като пумпал под лъча на фенерчето.
Наведе се и впери поглед в нея.
Въртящата се монета приличаше на сребрист глобус със смътни очертания. Главното „Е“ се явяваше сърцевината на въртящия се глобус. Грей долавяше наситения символизъм на този факт. Пейнтър беше споменал, че корените на „Е“ — то може би идват още от най-ранните поклонници, които боготворели Майката Земя, Гея. И ето че сега буквата се кипреше в центъра на сребристата сфера, така както Гея беше в центъра на физическия свят. Но буквата символизираше и друго — интуитивния потенциал на човека, който извираше от сърцевината на човешкото тяло, с други думи — от мозъка.
Грей даде почивка на собствения си мозък с надеждата, че подсъзнанието му само ще стигне до правилния извод.
Какво беше осъзнал така внезапно Арчибалд Полк?
Монетата се въртеше — сребриста загадка, скрила в себе си древна тайна.
Но какво…?
И тогава Грей разбра.
Посегна и затисна монетата върху мрамора.
„Разбира се!“
23:35
Припят, Украйна
— Американците държат Саша — остро каза Николай, едва влязъл в спалнята. Беше гол под разтворения халат, но гневът го топлеше.
Елена лежеше просната върху кувертюрата на леглото, гола. Единият и крак беше свит в коляното, едната й ръка — протегната настрани. Чакаше го. Бяха се върнали от галавечерята и сега се намираха в хотела извън Забранената зона, в която много от знаменитостите бяха отседнали преди голямото събитие утре.
Последния половин час Николай беше говорил по кодиран сателитен телефон, уточнявайки и последните детайли по подготовката. От разговора с майка си научи и последната неприятна новина. Благодарение на връзките си с бивши агенти на КГБ, тя беше научила за слуховете, разбунили вашингтонската разузнавателна общност. Столицата на САЩ вече дванайсет часа била в състояние на необявена тревога, свързана с издирването на някакво момиче. Всичко сочело, че въпросното момиче е Саша. А после се възцарило гробно мълчание. Дори от Юри нямало ни вест, ни кост. А това, както добре знаеха и Николай, и майка му, можеше да означава само едно.
Някой беше намерил детето.
И Николай смяташе, че знае кой.
Пръстите му се свиха в юмрук.
Най-вероятно беше същата организация, която възпрепятстваше действията му в Индия, ровеше се в изследването на д-р Полк и възкресяваше нещо, което трябваше да приключи със смъртта на професора. Последният му опит да покрие тази следа също се беше провалил. Но сега излизаше, че това може да се окаже от полза.
След провала беше провел само един разговор, съвсем кратък.