Той обхвана с преценяващ поглед количеството препускаща през клисурата вода.
Нищо чудно, че сградите са били построени нависоко по терасираните скални стени.
После Грей осъзна още нещо.
Лука също го беше забелязал, ако се съдеше по тихия му въпрос:
— Къде са се дянали всички?
Сякаш чул въпроса му, Мастерсън се появи при вратата, като се подпираше на бастуна си. Явно беше чакал при колонадата отпред. Сигурно е държал под око прииждащите води заедно с другите.
— Слава Богу — каза професорът. — Много се забавихте долу. Какво открихте?
Елизабет пристъпи въодушевено напред.
— Намерихме отговорите, вече всичко е ясно! Направо не е за вярване.
— Сериозно?
Иззад Мастерсън изскочиха някакви хора.
Други нахлуха в помещението откъм страничните камери. Всички бяха в черно и с готови за стрелба карабини.
Руските командоси.
— Ще трябва да ми разкажеш всичко — продължи Мастерсън. — За разлика от баща ти, който отказа.
Избутаха Ковалски на прага с ръце на главата. Дясната му вежда беше сцепена и по лицето му се стичаше кръв. Двама войници го сръгаха да падне на колене.
— Убиха Абе — изръмжа бившият моряк. — Застреляха го като куче.
Мастерсън сви рамене.
— Какво толкова? Той беше недосегаем. В Индия и с кучетата се отнасят по-добре.
Войниците ги обградиха.
Елизабет зяпаше професора сащисана, онемяла. Но когато си възвърна говора, в думите й гореше огън от възмущение и потрес:
— Ти си бил! Ти си предал баща ми!
— Нямах избор, Елизабет. Той се приближи твърде много до истината.
Грей изстина. Вече разбираше естеството на играта и ролята на играчите. На Мастерсън е било платено да държи под око д-р Полк и да докладва на шефовете си за работата му… А когато бащата на Елизабет се е приближил твърде много до истината, е трябвало да бъде изваден от играта.
Кой стоеше зад всичко това?
Разпознал ледената ярост в очите му, Мастерсън отстъпи крачка назад, макар че Грей беше безсилен. Професорът размаха бастунчето си.
— Командир Пиърс, изглежда, че поне засега вие и другите сте ни необходими живи. Не и едрият приятел тук обаче.
И той посочи с бастуна си Ковалски.
— Убийте го.
Очите на Ковалски се разшириха. Грей се хвърли напред, но три дула се забиха в гърдите му.
Елизабет изкрещя:
— Моля те, Хейдън, не! Умолявам те!
Грей разчете бурните емоции зад думите й, същото направи и Мастерсън.
Професорът премести поглед от Елизабет към Ковалски… после завъртя очи.
— Добре. Само защото съм задължен на баща ти. Но при първия знак за неподчинение от когото и да било, започваме да стреляме.
Мастерсън погледна към Грей.
— Искахте да знаете къде е отишъл Арчибалд? — попита той, обърна се и тръгна към изхода. — Следващия път внимавайте какво си пожелавате.
Трета книга
15.
7 септември, 05:05
Южен Урал
Монк придвижваше сала през блатото, макар че да натискаш пръта с една ръка не беше лесно. Не можеха да спрат обаче — преследването бе продължило през цялата нощ. Затова придържаше пръта в сгъвката на сакатата си ръка, а със здравата го забиваше в дъното, оттласкваше сала, изтегляше пръта и така до безкрай. Салът се плъзгаше тихо през наводнения терен.
Очите му отдавна се бяха нагодили към слабия светлик на луната, хванал беше цаката и на трудния за маневриране сал. На няколко пъти едва не ги сгащиха, но воят на надуваемата лодка и силният й прожектор го предупреждаваха навреме да потърси убежище в тръстиките. На тяхна страна беше и гъстата, ниска мъгла.
Въпреки това в една от критичните ситуации се измъкнаха буквално на косъм — Монк не прецени правилно бавното течение и салът се удари с трясък в някакво дърво. От надуваемата лодка чуха трясъка и се насочиха с вой към тях. Монк направи и невъзможното да скрие сала под провисналите клони на една върба, но ако онези извадеха късмет с прожектора, непременно щяха да ги открият.
Спасението им дойде от неочаквана посока.
Докато надуваемата лодка намаляваше скоростта си, обхождайки с лъча водата, Кишка сви ръце около устата си, пое дълбоко въздух и издаде характерния блеещ и жален звук на женски лос. Такива звуци бяха чували периодично през цялата нощ. Сега Монк си спомни как по-рано момичето беше демонстрирало таланта си да имитира до съвършенство песните и чуруликането на различни птици. Лъчът на прожектора продължи да обхожда водата още минута, после лодката продължи нататък.