Е, все пак ги беше сгащил в ъгъла, образно казано.
Шимпанзето и две от децата се бяха скрили в тухлената сграда. Американецът и момчето бяха зад камиона. Борсаков запълзя назад през тревата. Трябваше само да пресече улицата и американецът щеше да му легне отново на мушката.
И този път нямаше да пропусне.
Тръгна приведен през пътя, придържайки се към сенките, където това беше възможно. Стигна другия тротоар и клекна зад катурнат варел. Надзърна предпазливо с готово за стрелба оръжие.
Вече имаше пряка видимост към камиона.
Само че пръстите му се стегнаха около пушката в пристъп на гняв и объркване.
Зад камиона нямаше никой.
Американецът и момчето бяха изчезнали.
Пьотър се беше свил на топка под седалката в кабината на камиона. Монк го бе вдигнал и промушил през отворения наполовина прозорец, а после беше изчезнал между сградите зад камиона. Преди да тръгне, беше дал знак на детето да се свие под седалката и да не се показва. Скривалището му се оказа пълно с изсъхнали листа и буболечки. Пьотър обви с ръце коленете си.
Някъде в тъмните кътчета на мозъка му, където го беше страх да поглежда, се криеха спомени за друго подобно изпитание — спомени как е сврян натясно преследван, затаил дъх. В друг живот. Не неговия. Тогава наоколо е имало камък, а не ръждив метал.
Прескачайки между тогава и сега, той усети трънчета светлина да се появяват в мрака. Звезди в нощно небе. Взреше ли се по-дълго, светликът им се засилваше и те започваха да падат към него. Само дето нощното небе винаги го беше плашило. Затова се отдръпна и се върна към настоящето.
И изведнъж изпита силен глад. Но също като спомена отпреди малко, и този глад не беше негов. Нейде наблизо биеше голямо сърце и поглъщаше тъничкия пулс на Пьотър. Странни миризми изпълниха сетивата му — влажна трева, пипалцата на гореща кръв във въздуха, усещането за ръбат чакъл под краката. Тежко дишане, с обем многократно по-голям от неговите малки гърди. Миризмата на лова запали огън във вените му.
А после се появи още един мирис.
Нов.
Имаше още един ловец в околността.
Само че този мирис беше нещо повече от сърбеж в ноздрите.
С него дойде спомен за непоносима агония.
И гладът се смеси с ярост, от която космите настръхваха.
Пьотър се сви още повече, а голямото сърце тръгна напред, към него.
Монк тичаше зад къщите покрай пътя към долната част на улицата. Гърбът и гърдите му горяха, издрани до кръв от промушването между двете почти долепени дървени бараки. Беше оставил Пьотър в камиона, където тигърът не можеше да го достигне… това, уви, не важеше за стрелеца. Първата му задача беше да отдалечи стрелеца от децата, да го подмами в гонитба между сградите в долната част на улицата.
Собственото му оцеляване и елиминирането на войника щяха да почакат.
Монк тичаше приведен. Придържаше се близо до сградите и избягваше купчините сухи листа и строителен чакъл. Скоро стигна до първия остър завой, където пътят се спускаше рязко надолу. Заобиколи последната сграда и излезе на главната улица. Беше ли се отдалечил достатъчно?
Затаил дъх, той надникна зад ъгъла и огледа улицата. Ето ги тухлената сграда на магазина, ръждясалият камион и обраслият с бурени и висока трева път. Нищо не помръдваше. Откъм планината подухваше лек вятър и разклащаше тревата.
Но от стрелеца нямаше и следа.
Трябваше да е някъде там, навярно се промъкваше към децата. Ситуация със заложник беше абсолютно неприемлива, а точно до това щеше да се стигне, ако стрелецът успееше да грабне някое от хлапетата. Монк приклекна, готов да скочи. Трябваше да пресече на бегом улицата и да се скрие между сградите от по-ниската страна. Хрущенето на чакъла щеше да се чуе надалеч.
Но трябваше да е убедителен, ако искаше да подмами войника.
Монк си пое дълбоко дъх, изскочи от прикритието на бараката и хукна по чакъла.
— Тичайте! — изкрещя той и махна енергично на въображаемите деца. — Не спирайте!
Нека стрелецът си мисли, че всички деца са със…
… тряс…
Огън прониза бедрото му. Левият му крак се под гъна.
Той падна тежко, протегнал ръце да омекоти удара. Чакълът раздра кожата на дланта му и чуканчето на другата ръка. Остави инерцията да го търкулне надолу по улицата. Втори изстрел просвири остро през тревата над него.