Ковалски и Елизабет седяха до него на задната седалка. Партньорът му се беше съблякъл до кръста и Елизабет почистваше огнестрелната рана на рамото му.
— Стига си се въртял!
— Ами боли ме бе.
— Това е само йод, за Бога.
— Е, и? Щипе та се къса, мама му…
Млъкна насред ругатнята под смръщения поглед на Елизабет.
Грей трябваше да му го признае. Ако не беше той, сега щеше да лежи мъртъв в хангара. Вярно, че Елена беше насочила и пуснала половинтонната стоманена кука, но именно Ковалски бе забелязал навреме опасността и така му беше спасил кожата.
Не че тя беше преминала.
Грей се обърна и плъзна поглед по релефа на меките възвишения, изпъстрени с брезови горички. Пулсът му още беше ускорен. В главата му се блъскаха стотици различни сценарии. Добре беше, че се отдалечаваха от Чернобил, лошо беше, че не знаеше накъде са тръгнали.
Последните думи на Николай не му даваха мира:
„Не си спечелил… тепърва ще умрат милиони“.
Какво беше имал предвид? Явно не ставаше въпрос за празна заплаха, това поне беше сигурно. Още нещо предстоеше да се случи. Дори името, което Николай беше избрал за операцията си, глождеше Грей от самото начало. Операция „Уран“. Име, останало в историята покрай съветската победа над германците през Втората световна. Но победата им не беше извоювана благодарение само на тази операция, а чрез съвършено приведен в изпълнение тандем от военни стратегии. Тандем от две операции — „Уран“ и малко след нея „Сатурн“.
Грей подозираше, че именно за това беше намекнал Николай, докато той бягаше от хангара. Насрочена беше втора операция, но къде и от какво естество?
Телефонът най-после иззвъня.
Грей отвори капачето и вдигна апарата до ухото си.
— Директор Кроу?
— Как се справяте? — попита Пейнтър.
— Добре, предвид обстоятелствата.
— Уредил съм ви транспорт. На няколко километра извън забранената зона има частна писта, където са кацнали самолетите на високопоставените гости, пристигнали за церемонията. От британското разузнаване предложиха да използваме един от техните самолети. Явно им се ще да компенсират отчасти грешката си с Мастерсън — ако бяха обърнали повече внимание на информацията, която им е свел… Както и да е. Между другото, вече вдигнах тревога. Вестта за неуспешната атака при Чернобил се разнася като горски пожар по разузнавателните канали. От съображения за сигурност вече организират евакуация, но поне засега вие имате преднина пред хаоса.
— Добре — каза Грей, давайки си сметка, че спокойният глас на директора е обрал най-лошата част от тревогите му. Хубаво беше да знае, че не е сам в кашата.
— Изглежда доста ти се е струпало днес, командире.
— Както и на теб… Но според мен това не е краят.
— В какъв смисъл?
Грей му обясни накратко за казаното от сенатора и за собствените си подозрения.
— Задръж така — прекъсна го Пейнтър. — Кат Брайънт и Малкълм Дженингс са при мен. Пускам те на високоговорител.
Грей повтори и продължи нататък, излагайки теорията си за втора операция, която ще причини много повече жертви.
Ковалски го слушаше напрегнато, докато Елизабет превързваше раната му.
— Кажи им за челиците — повиши глас той.
Грей го изгледа смръщено. На път към хангара Елена се опитала да предупреди Ковалски за нещо, преди да се мушне в пролуката между стените, но бившият моряк очевидно не я беше разбрал.
— Сещаш се — настоя Ковалски. — За осемдесет и осемте челяци.
Гласът на Кат се чу слабо от телефона:
— Какво каза той?
— Едва ли е разбрал пра…
— „Челя-инс“ ли каза?
— Не бе, челяци! Като чиляк, ама в множествено число и малко завъртяно.
Ковалски кимна доволно. Грей поклати мислено глава. Не можеше да повярва, че води този разговор.
Настъпи кратко объркване, докато Пейнтър, Кат и Малкълм обсъждаха нещо в другия край на линията. Грей не схвана всичко. Чу Кат да казва нещо за числото осемдесет осем, изписано с кръв.
Гласът на Малкълм се чу по-силно. Звучеше развълнуван, насочен към Грей и Кат едновременно:
— Възможно ли е и двамата да сте чули думата „Челябинск“?
— Челябинск? — попита Грей на глас.
Ковалски подскочи на седалката и закима трескаво с глава.