Елизабет спря пред лаптопа. Извика на голям екран фотографията и впери поглед в нея. В снимката, която доказваше тази хипотеза. А после я облада внезапно прозрение и тя се тръсна като подкосена на стола. Спомни си релефа от вътрешната страна на копието в музея — извит в дъга надпис на санскрит.
Текстът беше древна молитва към Сарасвати, хиндуистката богиня на мъдростта и тайното познание. Не се знаеше кой и защо е изработил този надпис. Но пък древни „графити“ на една религия върху артефакт от друга се срещаха сравнително често.
Въпреки това Елизабет започваше да се досеща за истината. Дали пък копието на омфалоса не е било оставено като един вид километричен камък? Знак, който бележи пътя? Прегледа набързо другите снимки и се спря на онази със стенната мозайка, изобразяваща дете и млада жена, които се крият от римски войник под купола на омфалоса. Надписът на санскрит гласеше: „Нея, що няма ни начало, ни край, ни граница, нека богинята Сарасвати я пази“. Надписът като нищо можеше да се отнася за последната пророчица, молитва към богинята да защити кръвната и линия. Богинята Сарасвати, от друга страна, обитавала според легендите някаква свещена река. Много изследователи смятаха, че митичната река всъщност е реката Инд. Там гръцките бегълци бяха съградили новия си дом.
Може би някой е оставил това загадъчно послание като ключ, следа, подсказка. За да бъде открита истината. Така както я бяха разкрили Елизабет и баща й.
Елизабет извика отново изображението на оригиналния омфалос. Беше направила няколко снимки, включително и на тройния надпис върху камъка, който предупреждаваше за капана — на харапски, санскрит и гръцки. Снимката с надписа изпълни екрана.
Друг троен надпис имаше и върху стените на пещерата. Под фигурата на момчето с огнените очи. Елизабет отвори и тази снимка. Надписът на харапски бе непокътнат, но половината от санскритския и гръцкия текст беше заличена от времето. Различаваха се само отделни символи.
Елизабет прочете началото.
„Светът ще изгори…“
Недовършеното изречение подсили рязко тревогата й, защото се вписваше по странен начин в онова, което Грей и другите се опитваха да предотвратят. Гледаше втренчено образа на момчето, издигащо се в пламъци и дим от омфалоса. Отново я побиха тръпки. Трябваше да разбере как свършва посланието. Уви, единственият непокътнат текст беше на харапски, език, който учените още не бяха успели да разчетат. Нерешим пъзел от думи.
Освен ако…
Елизабет подскочи на стола, после се наведе към екрана, забравила тревогите си. Местеше поглед между двете отворени на монитора снимки. Започваше да проумява значението на онова, което виждаха очите й. А очите й виждаха текст на харапски, преведен на гръцки и на санскрит. Преведен! Дишането й се ускори. От екрана на лаптопа я гледаше не друго, а началото на дигитален Розетски камък, ключ към разчитането на изгубения език.
Върна се към прекъснатия пасаж под горящото момче. Гледаше, сравняваше, отвори снимки и на надписа върху стената на стълбището. И скоро започна да различава общи елементи.
Дали би могла да го преведе?
Хвана се на работа с усещането, че е на път да открие нещо важно.
12:45
Генерал-майор Савина Мартова оглеждаше противника си. Не сваляше поглед от монитора. Американецът стоеше като истукан в светлината на лампата. Савина вдигна микрофона към устата си.
— Тръгни към вратите веднага! — излая остро тя.
Ако се съдеше по това как подскочи при думите й, мъжът явно я беше чул — значи високоговорителите при бронираните врати работеха нормално.
— Генерал-майоре — каза инженерът. — Има спешно обаждане за вас от торпедната база в Архангелск.
Савина посегна назад и взе слушалката. Една от свръзките й работеше в базата.
— Мартова слуша.
— Генерал-майоре, от Украйна пристига крайно смущаваща информация. Изглежда депутат Николай Солоков е мъртъв.
Савина си пое рязко дъх. Остатъка от напиращите реакции успя да овладее. Въпреки това гърлото й се сви. Свръзката й в Архангелск не знаеше, че Николай е неин син, а само че са близки и че депутат Солоков подкрепя дейността й в Челябинск 88.