Пейнтър кимна към Елизабет.
— Като изследванията на вашия баща върху интуицията и инстинктите. И неврофизиологията, която се крие зад тях.
Елизабет хвърли поглед на Грей. Не изглеждаше особено убеден, но вместо да спори, слушаше внимателно. И тя реши да направи същото.
— Според данни на ЦРУ Съветите работели упорито в тази посока и започвали да постигат резултати. А после, през седемдесет и първа, съветската програма минала в режим на най-строга секретност. Всяка информация секнала. Знаело се само, че изследванията продължават и се финансират от КГБ. Трябвало да реагираме подобаващо или да изостанем непоправимо. Така се стигнало до поръчката на ЦРУ към Станфордския изследователски институт.
— И какви резултати са постигнали? — попита Грей.
— Средна работа, най-оптимистично казано — призна Пейнтър.
Елизабет също беше чела разсекретените доклади.
— Всъщност постиженията по проекта са били незначителни.
— Това не е съвсем вярно — възрази Пейнтър. — Според официалните доклади дистанционното наблюдение е давало полезни резултати в петнайсет процента от случаите, което е доста над статистическата грешка. А е имало някои наистина изключителни случаи. Като при един художник от Ню Йорк — Инго Суон. Той бил в състояние да опише сграда в пълни подробности само по зададени географски координати. „Ударите“ му, според някои официални лица, имали невероятните осемдесет и пет процента успеваемост.
Пейнтър изглежда видя упоритото недоверие в очите и на двамата. Почука с пръст по купчината листове.
— Резултатите на Станфордския изследователски институт са били потвърдени с тестове във Форт Мийд и в Принстънската изследователска лаборатория за инженерни аномалии. Имало е и няколко забележителни успеха в добавка. Един от най-често цитираните случаи е отвличането и спасяването на бригаден генерал Джеймс Дозиър. Според ръководителя на проекта един от „ясновидците“ назовал името на града, където бил държан в плен генералът, а друг описал подробно сградата, чак до леглото, към което бил прикован отвлеченият. Подобни резултати не могат да се отхвърлят с лека ръка.
— Явно са ги отхвърлили обаче — каза Елизабет. — Доколкото аз знам, изследванията са били прекратени в средата на деветдесетте. Програмата е била преустановена.
— Не напълно — отвърна загадъчно Пейнтър.
Грей го прекъсна, преди да е обяснил по-подробно:
— Да се върнем на Язоновците все пак. Какво общо има всичко това с тях?
— Тъкмо щях да стигна и до това. Изглежда че също като Съветите и Станфордският изследователски институт започнал да разширява параметрите на изследването към други научни дисциплини.
— Като неврофизиологията — досети се Грей. — Специалността на д-р Полк.
Пейнтър кимна.
— Макар проектът да бил дълбоко засекретен, от института се обърнали за външна експертиза към двама язоновци, които провеждали паралелно проучване. Единият бил вашият баща, Елизабет. Другият бил д-р Трент Макбрайд, биомедицински инженер по мозъчна физиология.
Името беше познато на Елизабет. Помнеше среднощните посетители, с които баща й се затваряше за дълго в кабинета си. Сред тях беше и д-р Макбрайд. Трудно беше да го забравиш със силния му енергичен глас, шумен и добросърдечен едновременно. Освен това й носеше подаръци, когато беше по-малка. Първи издания на поредицата романчета за младата любител-детективка Нанси Дрю.
— Направих опит да се свържа с д-р Макбрайд — продължи Пейнтър. — Оказа се, че от пет месеца е в неизвестност.
Студени тръпки полазиха Елизабет.
„Пет месеца“.
— По същото време, когато баща ми е летял до Индия.
Двамата с Грей се спогледаха разтревожено.
Какво ставаше, за Бога?
21:40
Юри Раев излезе от асансьора на подземния етаж на института. След като му се обадиха по телефона, пътува четиридесет и пет минути до Изследователския армейски институт „Уолтър Рийд“ в Мериленд.
Огромната сграда приютяваше половин милион квадратни метра лабораторно пространство, в голямата си част отделено за изследвания с висока степен на биологична опасност — с други думи, тук си имаха работа с всякакъв вид заразни болести.
Юри беше използвал извънредния код „Пандора“, за да се свърже с Язоновците. Още десет минути минаха, докато предадат зова му за помощ към конкретното звено, което му трябваше — вътрешно за организацията общество, работило съвместно с руснаците по проекта за „облагодетелстване и на двете нации“. Идеята на Юри беше да си осигури съдействието на Язоновците и с тяхна помощ да опази Саша от ръцете на Мейпълторп. Язоновците, като учени с богат опит в секретните изследвания, щяха да разберат какви рискове крие работата с дете като Саша, както от психическо, така и от физиологично естество.