Думите му май не трогнаха Макбрайд.
— И ако си спомняш — продължи Юри, аз от самото начало бях против включването му.
Макбрайд се отпусна назад и столът под него изскърца жално.
— Аз пък искрено вярвах, че Арчибалд ще се въодушеви, особено след като лично се запознае с проекта. В крайна сметка, това беше един вид продължение на собствените му изследвания. И заради заплахата, която представляваше, единственият друг вариант беше да…
И отново онова тъжно вдигане на рамене.
Д-р Полк беше стигнал твърде близо до сърцевината на изследователския проект. „По-близо, отколкото си мисли Макбрайд всъщност“. Това стесняваше вариантите им на действие до два — или да привлекат Полк на своя страна, или да го елиминират.
Опитът да го привлекат се беше провалил… катастрофално.
Заведоха го в Зайчарника, а той взе, че избяга оттам, като открадна ценна информация. Нямаха друг избор, освен да го открият и да прибягнат до втория вариант.
— Съжалявам за Арчибалд — каза Юри.
И наистина съжаляваше. Смъртта на д-р Полк, макар и трагична необходимост, си оставаше непрежалима загуба. Професорът беше постигнал изключителни резултати със собствени сили, беше на крачка да разкрие онова, което руснаците пазеха в тайна от американците. В крайна сметка и двете страни бяха подценили изобретателността му.
Както преди да го отвлекат, така и след това.
Юри продължи:
— Колкото до изчезналото момиче…
Макбрайд го прекъсна:
— Предполагам, че е от вашите омеги, прав ли съм?
Юри кимна.
— При това от най-добрите. И е жизненоважна за, проекта. А и за вашата работа също. Мейпълторп изглежда не си дава, сметка, че животът и функционирането на омегите зависи от поддържането на изключително деликатен баланс.
Макбрайд потърка основата на носа си.
— По телефона Мейпълторп всъщност намекна, че може би ние бихме проявили интерес да се „сдобием“ с детето.
— Подозирах, че може да пробва нещо такова.
Вратата към външния офис се отвори. Юри чу д-р Чен да поздравява някого — официално и вдървено.
Обърна се и с потрес видя как обектът на разговора им се появява на прага. Провисналото лице на Мейдълторп изглеждаше по-намусено от обичайното. Студени тръпки на лошо предчувствие плъзнаха по гръбнака на Юри.
Макбрайд стана.
— Джон, тъкмо говорехме за теб. Хората ти намериха ли черепа?
— Не. Претърсихме из основи и двата музея.
— Странно — каза Макбрайд, смръщил разтревожено вежди. — А нещо за момичето?
— Вдигнахме хеликоптери над целия град. Прослушват зоните една по една в концентрични окръжности с център зоологическата градина. Засега не са засекли и следа от проследяващото устройство.
Юри настръхна при последното.
— Проследяващо… какво проследяващо устройство?
Макбрайд заобиколи бюрото. Протегна стисната в юмрук ръка към Юри, после разтвори пръсти и му показа миниатюрния предмет в дланта си.
Незначително по-голям от главичката на топлийка.
Юри се наведе, за да различи детайлите.
— Чудесата на нанотехнологиите — каза Макбрайд. — Пасивен микропредавател с пулсово разреждане, всичко това — в стерилна полимерна обвивка. При последното ми идване в Зайчарника се погрижих да бъдат инжектирани на всички деца.
Юри не знаеше нищо за това имплантиране, но пък на него така или иначе не му казваха всичко.
— Савина одобри ли тези устройства?
Погледна към Макбрайд и го видя да вдига многозначително вежда. Сякаш казваше — не се прави на глупак, човече.
Юри разбра какво му намекваше американецът. Савина също не знаеше нищо за тази история. Макбрайд лично беше инжектирал децата, тайно от всички. Осигурили му бяха свободен достъп до тях, макар и под постоянно наблюдение. Юри погледна отново миниатюрния предавател. Нищожните му размери гарантираха значителна свобода на действие, както при внасянето му в комплекса, така и при имплантирането.
Но защо би направил Макбрайд такова нещо?
Запрехвърля трескаво наум възможностите, усложненията и последиците. Явно Макбрайд бе имплантирал проследяващи устройства на всички деца. А след това е оставало само да спретне подходящ сценарий, нещо, което да гарантира, че едно или повече от децата ще бъдат изведени от гнездото.
Юри си представи лицето на Арчибалд Полк. Истината го удари като юмрук в слънчевия сплит.