6 септември, 04:55
Вашингтон
Оставаше си голяма мистерия, макар и в джобен размер.
Пейнтър гледаше момичето през прозореца. Най-после беше заспало. Кат Брайънт седеше на пост до леглото със „Зелени яйца и шунка“ на коленете. Беше му чела от популярната детска книжка на д-р Зюс, докато успокоителните подействат.
Детето не беше казало и дума, докато пътуваха насам. Следеше с поглед ставащото наоколо, но без да проявява видим интерес. И с това реакциите му се изчерпваха. През повечето време само се клатеше напред-назад и застиваше, ако някой го докосне. Убедили го бяха да изпие чаша сок и да изяде две бисквити с шоколадова глазура. Бяха направили и няколко предварителни теста — биохимия, пълен физически преглед, дори магнитен резонанс на цяло тяло. Все още имаше температура, но не толкова висока, колкото преди.
При прегледа бяха открили микропредавателя — имплантиран дълбоко над лакътя на детето. Чипът можеше да се извади само с хирургическа намеса, затова решиха засега да не го пипат. А и тук сигналът беше блокиран. Никой не би могъл да го проследи.
Кат се размърда и стана. Беше облечена всекидневно — широката бяла риза над кафяви панталони подчертаваше наситено кестенявия цвят на косата й. Спешното повикване от щабквартирата я беше сварило у дома, но когато пристигна тук, Грей и екипът му още летяха за Индия, така че задълженията й като координатор на наземната операция трябваше да почакат. Междувременно се беше оказала по-полезна в опитите им да успокоят детето. Самата тя млада майка, Кат беше донесла книжката на д-р Зюс и макар че гостенката им не реагира на забавния и простичък от езикова гледна точка текст, поне клатенето намаля. Кат изглежда й беше харесала.
Пейнтър се радваше, че Кат най-после се връща на работа. След като изгуби съпруга си — Монк — тя изпадна в дълбока и продължителна депресия. Сега изглежда идваше на себе си и беше готова да продължи напред.
Кат излезе от стаята, затвори тихо вратата и се присъедини към Пейнтър в стаята за наблюдение. В малкото помещение имаше съвещателна маса и столове с високи облегалки.
— Заспа — каза тя и се отпусна с въздишка на един стол.
— Може би и ти трябва да поспиш. Самолетът на Грей ще кацне след няколко часа.
Тя кимна.
— Ще се обадя на жената, която остана с Пенелопе, после ще дремна за час-два.
Вратата към коридора се отвори и в стаята влязоха Лиза Камингс и патологът Малкълм Дженингс. И двамата бяха с бели лабораторни престилки, изглеждаха развълнувани и си говореха нещо шепнешком. Лиза бе пъхнала ръце дълбоко в джобовете на престилката, което при нея беше знак за дълбока концентрация. Беше сплела дългата си руса коса на рибена кост. Двамата е Малкълм бяха прекарали последния час в помещението с магнитния резонанс, анализирайки резултатите.
Ако се съдеше по разгорещения им разговор — пълен с неразбираеми за Пейнтър медицински термини — явно бяха стигнали до някакво заключение, но не непременно и до консенсус.
— Невромодулация от такъв мащаб без поддръжка от глиални клетки? — каза Лиза и поклати глава. — Разбира се, стимулацията на базалното ядро изглежда логична.
— Така ли? — попита Пейнтър, колкото да привлече вниманието им.
Лиза май чак сега забеляза него и Кат. Раменете й се отпуснаха и тя извади ръце от джобовете. Закачлива усмивка прелетя по лицето й, когато очите й се спряха на Пейнтър. Тръгна към един от столовете и пътьом плъзна ръка по раменете му.
Малкълм седна на последния свободен стол.
— Как е детето?
— Заспа — каза Кат.
— Е, какво научихте? — попита Пейнтър.
— Че се придвижваме през терен и стар, и нов — загадъчно подхвана Малкълм. Извади от джоба си очи ла за работа с компютър със синкав оттенък на стъклата. Нагласи ги на носа си и отвори лаптопа, който беше донесъл със себе си. — Сравнихме резонанса на детето с моите анализи на черепа. Имплантираните устройства са еднакви, макар че това на детето е подобрен вариант.
— И какво представляват? — попита Кат.
— Най-общо казано, представляват ТМС генератори — отговори Малкълм.
— Транскраниални магнитни стимулатори — обясни Лиза, с което не им помогна особено.
Пейнтър и Кат се спогледаха.
— Защо не започнете отначало? — предложи той. — И по възможност с кратки думи.
Малкълм почука с химикалка по слепоочието си.