— Какво имаш предвид под „пластичност“? — попита Грей.
— Ами допреди няколко години неврологията се основаваше на стария принцип, че човешкият мозък е организиран по такъв начин, че всеки участък служи за нещо конкретно. Едно място — една функция. През последните две десетилетия целта на невролозите беше да картографират мозъка, определяйки функцията на всяка от неговите зони. Къде се заражда речта, коя част от мозъка отговаря за чуването, благодарение на кои неврони имате усещане за лявата си ръка, коя зона контролира равновесието и така нататък.
Грей кимна.
— Едва напоследък стана ясно, че мозъкът всъщност не е организиран по този начин, че зоните и функциите не са разпределени веднъж и завинаги, а могат да се менят. С други думи, човешкият мозък е пластичен. Или гъвкав, ако щете. Именно тази преносимост на функциите обяснява защо много пациенти с прекаран инсулт успяват да възстановят функциите на парализираните си крайници, след като част от мозъка им е била на практика унищожена. Мозъкът съумява да създаде нови връзки, които да заобиколят увредения участък.
Елизабет кимна.
— Д-р Мастерсън разшири изследването си, като се насочи към индийските йоги. Чрез способностите им да контролират собствения си метаболизъм и кръвообращение искаше да докаже, че мозъкът е податлив не само на промяна, а и на обучение. Че пластичността му може да се направлява посредством волята.
Росауро се облегна назад.
— Възможностите за овладяване на естествената мозъчна пластичност откриват нови хоризонти пред невролозите. Приложната страна на тази теория би могла да помогне на хората с умствени затруднения, слепите биха могли да прогледнат, глухите да възстановят слуха си.
Грей си помисли за устройството, вградено в черепа. „Глухите да възстановят слуха си“. Устройството наистина приличаше на някакъв вид кохлеарен имплант.
Обърна се към Елизабет:
— Д-р Мастерсън каза ли кога е видял за последно баща ти?
— Каза само, че сме щели да говорим по-подробно, като се видим, но че първо искал да говори с хората, за които работел баща ми. Стори ми се уплашен. Нищо друго не можах да изкопча от него.
— За които е работел? — обади се Лука Херн, последният член на групата им, с натежал от умора цигански акцент. — Че това сме ние, нашият клан. Д-р Полк работеше за нас.
Грей се обърна към него. Ролята на циганите в историята с д-р Полк беше сред нещата, които смяташе да изясни, преди да са кацнали. Много въпроси бяха останали без отговор покрай спешното им бягство от обезопасената квартира. Защо Полк беше решил да се свърже не с друг, а именно с Лука? Някакъв вид параноя може би? Смятал е, че не може да се довери на никого другиго? Като се има предвид странната активност на някои американски правителствени служби след убийството му, може и да е имал основание.
— Как се свързахте с професора? — попита той.
— Той се обърна към нас преди две години. Искаше да вземе проби от определени членове на нашите кланове. Онези, които практикуват пен дукерин.
— Пен какво?
Ковалски отговори откъм стола си със спусната облегалка. Вече не хъркаше, но очите му си останаха затворени.
— Дукерин. Ясновидство. Сещаш се, гледане на ръка, гадаене по кристална топка, такива работи.
Лука кимна.
— Това е традиция сред нашия народ от векове, само, че д-р Полк не търсеше такива, дето правят хокаборо — големия номер.
— Демек измамници — добави Ковалски. — Панаирджии.
— Д-р Полк знаеше, че сред клановете има такива, които самите ние почитаме заради умението им в това изкуство. Малцината надарени. Истинските човихани. Тях търсеше той.
Елизабет поизправи гръб.
— Баща ми правеше същото и с йогите в Индия. Вземаше ДНК проби, търсеше някакъв общ белег.
Професорът беше издирвал редките случаи на йоги и мистици с документирани свръхнормални способности в областта на интуицията и инстинктите, спомни си Грей. Ясновидството и гледането на карти таро — запазена марка на циганите — се вписваха логично в този модел на проучвания. Тук обаче генетичният аспект беше нещо ново. И това го подсети за друг въпрос.
— Защо така внезапно е преминал от йоги към цигани? Къде е връзката?