Лука го изгледа, сякаш му се чудеше на ума.
— А откъде според теб идват ромските кланове?
Беше ред на Грей да изпадне в озадачение. Той всъщност не знаеше много за номадските цигански кланове, още по-малко за произхода им.
Лука забеляза объркването му.
— Всъщност малцина познават историята на нашия народ. Когато клановете ни се появили в Европа за пръв път, хората мислели, че идваме от Египет. — Вдигна ръка към смуглото си лице. — Заради тъмната кожа и очи. Думата „циганин“ идва от гръцкото „асиганос“, което означава „гадател“, но понякога ни наричат „гюпци“ или „егюпи“, тоест египтяни, и дори „арапи“ — от Арабия. Доскоро самите ние не бяхме сигурни в произхода си, но после лингвистите откриха, че ромският език има своите корени в санскрит.
— Езикът на древна Индия — каза Грей. Беше изненадан, но вече започваше да съзира връзката.
— Дошли сме от Индия. Там е амаро баро тем, древната ни родина. И по-точно северна Индия, районът на Пенджаб.
— Но защо сте мигрирали? — попита Елизабет. — Доколкото знам, Европа не ви е посрещнала с отворени обятия и дори днес не гледа на вас с добро око.
— Меко казано. Били сме преследвани, гонени, убивани. — Плам оцвети гласа му. — Нацистите са ни принуждавали да носим черен триъгълник и са избили стотици хиляди от нас. Бенгеско ниамсо! — Последното очевидно беше псувня по адрес на нацистите.
Елизабет отклони смутено поглед при тази демонстрация на гняв.
Лука поклати глава и продължи по-спокойно:
— За далечното ни минало се знае малко. Дори историците не могат да кажат със сигурност защо клановете са напуснали Индия. От стари документи знаем, че те са избягали от Индия някъде през десети век, прекосили Персия, стигнали до Византийската империя и продължили нататък. По онова време в северозападна Индия се водела война. Освен това вече била възприета строга кастова система. Хората на дъното, онези, които не попадали в никоя от кастите, били смятани за парии, за нищо. Сред тях били крадците, музикантите, опозорените войници, а също и маговете, онези, чиито способности са смятали за еретични от местните религии.
— Тоест вашите човихани — каза Грей.
Лука кимна.
— Животът станал непоносим, несигурен. Затова хората извън кастовата система се организирали в кланове и напуснали Индия, поели на запад към по-добронамерени земи. — Той изсумтя горчиво. — Каквито и досега не сме намерили.
— Да се спрем на д-р Полк — каза Грей, връщайки разговора в централното му русло. — Съгласихте ли се да помогнете на професора? Осигурихте ли му исканите проби?
— Да. Платихме с кръв. В замяна на неговата помощ.
Грей го изгледа вторачено.
— Помощ за какво?
Гласът на циганина припламна отново.
— За да намерим нещо, което ни е било отнето по най-бруталния начин. Самото сърце на нашия народ. Ние…
Самолетът потъна рязко. Чашите подскочиха във въздуха, Ковалски — също. Мъжагата отметна с изненадан вик одеялото си. Грей, със закопчан предпазен колан, усети как стомахът се качва в гърлото му. Самолетът губеше бързо височина.
Пилотът се обади по интеркома:
— Извинявайте за неудобството, народе. Силна турбуленция напред.
Целият самолет се разтресе.
— Сложете си коланите — продължи пилотът. — До един час ще сме кацнали. Между другото, получи се обаждане за вас, командир Пиърс. От директор Кроу. Сега ще ви свържа.
Грей даде знак на всички да заемат местата си. Ковалски беше вдигнал облегалката на своето и вече стягаше предпазния колан.
Грей завъртя своя стол с гръб към останалите, взе слушалката от страничната облегалка и я вдигна до ухото си.
— Командир Пиърс слуша.
— Грей, исках да те информирам какво откриха Лиза и Малкълм за прикрепеното към черепа устройство.
Докато слушаше обясненията на директора за микроелектроди и аутистични саванти, Грей зяпаше през прозореца. Слънцето залезе на запад, далеч зад устремения на изток самолет. Спомни си малкото лице на момичето, крехкото му телце, невинността му.
Поне то беше в безопасност.
Което повдигаше друг въпрос.
„Има ли и други като нея някъде там?“
12:22
Южен Урал
Монк тичаше с Пьотър на ръце покрай потока. Момчето се беше впило в него. Очите му още бяха изцъклени, личицето — мокро от пот и сълзи. Кишка бягаше напред след препускащата на четири крака Марта. Константин подтичваше редом с Монк.