Пред тях на речния бряг стоеше голяма кафява мечка. Сигурно тежеше триста килограма и отгоре, с мокра от водата козина и очевидно изнервена от звуковата атака. Черните й очи оглеждаха групата им. После мечката се изправи на задните си крака, разтегна се до два и половина метра височина, настръхнала, ръмжаща, с пълен набор от страховити жълти зъби.
Руска мечка гризли. Символът на Майка Русия.
Животното се отпусна с рев на четири лапи и се затича право към тях.
06:03
Вашингтон
Старецът се събуди сред ослепителна светлина. От нея очите му се насълзиха, а в главата му нахлуха вълни от пулсираща болка. Простена и извърна глава настрани. Пригади му се и горчива жлъчка опари гърлото му. Преглътна с усилие и простена отново.
Примижа срещу светлината и откри, че е вързан за някакво легло. Завит беше с чаршаф, но усещаше, че отдолу е гол. Стаята беше бяла до непоносимост, стерилна, безжизнена. Без прозорци. Ако не се брои малкото прозорче с решетки на вратата. Която беше затворена.
На стол до леглото му седеше някой, с костюм, сакото — закачено на облегалката, ръкавите на ризата — навити. Краката — кръстосани, ръцете — събрани примерно в скута.
Мъжът се наведе напред.
— Добро утро, Юри.
Трент Макбрайд се усмихна студено насреща му.
Юри сведе поглед към гърдите си. Бяха го простреляли със стреличка с приспивателно, това помнеше. Огледа се, все още замаян и объркан.
— Дадохме ти стимулант, който да противодейства на успокоителното — каза Макбрайд. — Трябваш ни буден, защото имаме много за обсъждане.
— Как… я… — заекна на руски той с надебелял език.
Макбрайд въздъхна, посегна към нощното шкафче, където имаше чаша със сламка, и предложи на Юри да отпие.
Той не отказа. Хладната течност изгаряше като първокласна водка. Прогони сенките от мислите му и освободи залепналия му език.
— Трент, какви ги вършиш? — Юри подръпна каишите, които стягаха китките му към рамката на леглото.
— Попълвам празнините. — Макбрайд натисна копчето за интеркома до таблата на леглото. — Както вече споменах, ти не беше докрай откровен за детайлите на изследванията ви в Челябинск 88. Трябва да поправим това недоглеждане.
— Какво имаш предвид? — попита Юри с надеждата неведението му да прозвучи достоверно, но потрепващият глас го предаде. Явно не беше на нужната за подобно изпълнение висота.
— Хм — промърмори Трент. Наведе се и дръпна чаршафа, който покриваше тялото на Юри. — Предполагам, че ще е по-добре да приключим с неприятната част, така че след това да разговаряме спокойно като колеги.
Юри плъзна поглед по голото си тяло. Светлата му кожа беше покрита с миниатюрни вендузи, всяка голяма колкото монета, с електронни мъниста на върха, от които стърчаха тънки като косъм антенки. Редяха се в колона по краката му до слабините; по ръцете му — от върховете на пръстите до раменете. Гърдите му приличаха на шахматна дъска с пълен набор от лепкави фигурки.
Преди да е попитал за какво служат, вратата се отвори и влезе още един мъж — по-строен. Юри трудно си спомни името му, макар да се бяха запознали преди малко. Д-р Джеймс Чен. Бяха използвали неговия кабинет за срещата.
Звукоизолираната врата се затвори.
Чен тръгна към тях. Носеше отворен лаптоп.
— Всичко е калибрирано.
Докато мъжът се настаняваше, нагласявайки лаптопа върху нощното шкафче, Юри зърна за миг екрана на компютъра. Там имаше стилизирано изображение на човек, покрит с малки светещи кръгчета.
— Електроакупунктура — каза Макбрайд и махна към вендузите по тялото му. — Микроелектроди, вкарани в точките за акупунктура по основните меридиани. Не твърдя, че разбирам докрай принципа на действие. Това е по специалността на д-р Чен. Той постигна забележителен успех в облекчаване на болката, дотам, че теорията му позволява операции на бойното поле без обща анестезия. Великолепна работа, заради която всъщност го поканихме да се присъедини към Язоновците. Впоследствие аз го привлякох към нашето общо изследване заради оригиналния начин, по който използва микроелектродите. Същите микроелектроди, които сте използвали вие върху обектите на изследване.
Макбрайд перна с пръст една от антенките. Юри усети болка като от убождане.