— Установихме, че онова, което премахва болката при определени обстоятелства, при други може да я усили.
— Трент… недей… — удари го на молба Юри.
Макбрайд не му обърна внимание, а погледна към Чен и посочи две от вендузите, една близо до коляното на Юри, друга — до слабините му.
Чен взе електронна писалка и плъзна върха й по компютърния екран.
Кракът на Юри пламна от непоносима болка. Крясък раздра гърлото му. Все едно някой беше забил скалпел дълбоко в месото му и беше срязал крака от коляното до слабините. После болката изчезна също толкова бързо.
Юри погледна надолу, занемял от ужас. Очакваше види шуртяща кръв и димящо месо. Нищо подобно, съзря само бледата си кожа. Макбрайд махна отново към полето от малки вендузи.
— Можем да го направим отново между всеки две произволно избрани точки. Можем да те одерем жив, без косъм да падне от главата ти. Виртуална операция със съвсем реална болка.
— За… защо?
Макбрайд сведе поглед към него. Лицето му беше спокойно, но очите му горяха.
— Ще получа отговорите, които ми трябват, разбираш, нали? Да започнем с тайните ви относно децата.
— Аз не…
Макбрайд се обърна към Чен.
— Не! — извика Юри.
Макбрайд се наведе отново над него.
— Тогава стига с игричките. Конструирахме импланти като вашите без никакъв проблем. Схемите, които вашият екип ни даде, бяха детайлни и точни. Имплантите ви дори не могат да минат за изобретение, между другото. Просто подобрено ТМС устройство, нищо повече. Опитахме се да повторим вашите резултати, като използвахме две канадски деца, аутисти-саванти. Само че експериментите ни бяха… е, нека кажем разочароващи.
Юри изстина вътрешно. Значи американците бяха стигнали по-далеч, отколкото предполагаше дори параноичната Савина. Вече бяха разбрали, че ситуацията в Челябинск 88 е уникална.
— Така че — върна се на основния си въпрос Макбрайд — какво криете от нас?
Колебанието на Юри продължи твърде дълго. Огнен шиш прониза гърдите му. Мускулите му се свиха спазматично, гърбът му се изви в дъга. Изкрещя толкова силно, че от устата му не излезе и звук.
Дори когато болката престана, той продължи да се тресе като при посттравматичен шок. Усети вкус на кръв в устата си — беше си прехапал езика. Нямаше смисъл да се подлага на това. Какво, ако американците научеха? Вече така или иначе беше късно.
— ДНК — изломоти той. — Заради ДНК-то им е.
Макбрайд се наведе по-близо.
— В какъв смисъл?
Юри преглътна, после вдиша дълбоко.
— Тайната е в генетичния материал на обектите. Самите ние открихме това едва преди дванайсет години.
Юри обясни на пресекулки, насочван от въпросите на Макбрайд. Разказа как през 1959 — а открили струпване на изключителни таланти — цяла група ромски деца. Генетична линия, чието начало се губело някъде в праисторията на циганския народ. Човиханите. Клановете пазели тази кръвна линия в тайна и се опитали да я запазят чрез кръвосмешения, което довело до множество уродства. Разказа как руснаците откраднали това генетично наследство, за да го изследват и да го включат в собствените си проучвания върху парапсихологията.
— Само че нямаше нищо мистично — обясни Юри. — Децата бяха просто саванти… макар и изключителни, гениални саванти. Опитахме се да подсилим способностите им — първо чрез селектирано възпроизводство, после чрез биоинженерство. Но с течение на годините и с развитието на генетичните тестове най-сетне открихме какво прави тези деца уникални.
Макбрайд се наведе още по-близо.
— Аутизмът е резултат от външни фактори плюс вариращ брой от десет гена. Открихме, че най-способните ни саванти — нашите обекти клас „Омега“ — имат три специфични гена в генома си. Три генетични маркера. Когато са групирани в правилната последователност и е налице слаб до умерен аутизъм, това е гаранция за появата на удивителен талант.
— Който вие сте усилили допълнително — каза Макбрайд. — Създали сте идеалната сплав от генетика и биоинженерство.
Юри кимна.
— Гениално. Наистина гениално. И още едно доказателство, че направихме добре, като използвахме Арчибалд, за да подмамим навън една от вашите омеги. Сега става още по-важно да се доберем до момичето.
Юри се стресна. Тревога опъна допълнително нервите му.
— Саша не е при вас?