Но мечката не му обърна внимание, а продължи нататък по пътеката.
Монк докуцука обратно. На трийсет-четирийсет метра по-нататък мечката се нахвърли върху нещо — два неясни силуета, които дебнеха в шубрака. Високи вълци с дълги крака и озъбени муцуни. Мечката замахна с лапа и метна единия във въздуха. Другият скочи да я захапе за гърлото, но налетя на жълти зъби и яростен рев. Нададе вой, но продължи да се бори.
Монк мерна металната пластина на тила му. Ловна дружинка от подземния град. И по-точно — авангардът й. Сигурно имаше и други.
Монк подбра без бавене Константин и Кишка. Марта се появи, понесла Пьотър на гръб. Монк взе детето и посочи.
— Тичайте! — прошепна той.
Плюха си на петите. Ако по пътеката наближаваха още преследвачи, мечката щеше да ги забави. Предимство, от което трябваше да се възползват.
Монк хвърли поглед през рамо. Битката продължаваше сред ревове и вой. Мечката бе реагирала мълниеносно и със сляпо ожесточение, което граничеше с ярост. И преди ли си беше имала вземане-даване с тези вълци? Може би войниците бяха излизали на лов с тях по тези места? Или причината беше естествената й реакция срещу извращението над естеството? Като лъвица, която убива деформираното си лъвче, веднага след раждането.
Така или иначе, мечката им беше осигурила преднина.
Колко и докога обаче?
14:28
Агра, Индия
Грей подкара всички през опустошения ресторант. Без ясна цел непрекъснатата стрелба беше замряла до единични откоси, колкото да ги задържи на етажа.
Приклекнал ниско, Грей се насочи към противопожарния изход. Вратата към стълбището беше до асансьора. Него не можеха да използват. Който и да беше организирал засадата, със сигурност имаше хора във фоайето, които да следят централния вход и асансьорите. Извикаха ли асансьора, само щяха да предупредят постовите долу. И да се озоват в капан. Единственият начин беше да слязат по стълбите до друг етаж, да се вмъкнат в някоя стая и там да решат какво ще правят нататък.
Пътят им до стълбището бе затруднен заради въртенето на ресторанта, но именно то беше спасило живота на д-р Мастерсън. Първият куршум беше предназначен за тила му, но въртящата се платформа на ресторанта явно бе отклонила мерника на снайпериста и смъртоносният изстрел завърши като незначително нараняване.
Грей трябваше да признае, че старият професор се държи мъжки. След първоначалния шок се беше взел в ръце и действаше съвсем хладнокръвно. Притискаше ухото си с ленена салфетка, която вече се беше напоила с кръв. Освен това незнайно как бе съумял да грабне панамената шапка и да я нахлупи на главата си. Росауро се движеше на прибежки до него и носеше бастунчето му с дръжката от слонова кост.
Грей и Елизабет стигнаха до гардеробната на ресторанта, следвани на крачка от Росауро и Мастерсън.
— Стълбите — каза Грей.
— Разбрано.
Росауро прекоси на бегом фоайето пред гардероба и взе с плонж последните два метра до вратата на противопожарния изход. Измъкна в движение един полуавтоматичен зиг-зауер от наглезенния си кобур. Все така на колене, тя посегна нагоре, натисна дръжката и избута с рамо вратата колкото да покрие с пистолета пролуката и да огледа стълбището от другата страна.
Грей също ги чу. Ботуши по настланото с теракотени плочки стълбище. Много ботуши.
— Седем до десет — прецени Росауро.
Бяха закъснели.
— Задръж ги — нареди Грей и се претърколи до асансьора.
Изтълкувала погрешно намеренията му, Елизабет посегна към един от бутоните за повикване, но Грей хвана ръката й, преди да го е натиснала. Според таблото над вратите асансьорът още беше във фоайето долу. Със сигурност беше под наблюдение.
Грей притича до едно от сервизните помещения на ресторанта, огледа се набързо и награби купчина сгънати покривки плюс нож за месо. Върна се при асансьора и пъхна ножа между вратите. Натисна, отваряйки пролука колкото да пъхне пръсти и върха на ботуша си между вратите. После с един напън ги отвори докрай.
В същия миг се чу пистолетен изстрел… последван от вик на изненада и болка откъм стълбището. Започна престрелка, но Росауро имаше преимуществото на по-високата позиция. Колко време щеше да им осигури това, Грей не знаеше. Трябваше да побързат, иначе тя щеше да пострада.