— Е, сега накъде?
Професорът разлистваше купчината листове и махна с бастунчето си на север, без да крие обзелото го раздразнение. Грей зачака някакви подробности, но така и не ги получи.
Думите на Елизабет прозвучаха предупредително в главата му: „Не го притискай…“
Той вдигна рамене и махна към джипа. Нямаше време за излишни спорове. И така се бяха задържали твърде дълго на едно място. Предпочиташе да са в движение, дори да не знае накъде точно се движат. Ако някой се беше сетил да вкара търсач в уебсайта на Бомбайския университет, сигурно вече бяха засекли местоположението им.
— Качвайте се — нареди той.
Ковалски протегна ръка за ключовете.
Грей обаче ги хвърли демонстративно на Росауро.
— Много си гаден, да знаеш — озъби му се мъжагата.
17:06
Елизабет не можеше да чака повече. Обърна се към д-р Мастерсън напук, на собственото си предупреждение:
— Хейдън, стига игрички. Какво имаше предвид, като каза, че баща ми е „намерил“ онези хора?
— Точно каквото казах, скъпа моя.
Професорът седеше на средната редица седалки между Елизабет и Грей. Вече десет минути разлистваше принтираните листове и току отбелязваше по нещо с химикалката си. Росауро погледна през рамо към тях откъм шофьорското място. Ковалски се цупеше на седалката до нея, скръстил ръце пред гърдите си.
Лука се размърда зад тях и се наведе напред да не изпусне нещо.
Хейдън обясни:
— Последните десет години баща ти събираше и сравняваше ДНК проби от най-обещаващите йоги и мистици на Индия. Пропътува цялата страна. Събра огромно количество данни, обработи ги и класифицира генетичните кодове. Накрая създаде статистически модел, който анализира връзката между менталните способности и генните вариации.
— Изследвал е и хората на Лука — каза Елизабет.
Циганинът изсумтя утвърдително.
— Защото произхождат от района на Пенджаб — каза Хейдън.
— И защо е важно това? — попита Грей.
— Нека ви покажа. — Професорът запрелиства отново купчината, накрая откри търсения лист и го измъкна. — Баща ти, Елизабет, беше истински гений, когото колегите му силно подценяваха. Той успя да определи три гена, които се срещат при индивидите с най-изявени способности. Както повечето научни пробиви, и неговото откритие дойде като резултат от равни дози гениалност и късмет. Стигнал до въпросните три гена, след като установил, че много от най-талантливите индивиди показват симптоми на различен по степен аутизъм.
— Аутизъм ли? — попита Елизабет. — Защо аутизъм?
— Защото това умствено заболяване или състояние, или недостиг, ако щете, което затруднява в различна степен социалното функциониране на засегнатите, често води и до някои удивителни способности, които граничат с гениалното. — Хейдън я потупа по коляното. — Знаеш ли, че много от ключовите фигури в човешката история са показвали признаци на аутизъм?
Елизабет поклати глава.
Мастерсън започна да изброява на пръсти:
— В сферата на изкуството говорим за Микеланджело, Джейн Остин, Емили Дикинсън, също Бетовен и Моцарт. В науката — Томас Едисон, Алберт Айнщайн и Исак Нютон. В политиката — Томас Джеферсън. Дори за Нострадамус се смята, че е страдал от умерена форма на аутизъм.
— Нострадамус? — попита Грей. — Френският астролог?
Хейдън кимна.
— Хора като тях са променяли историята, оказали са положително влияние върху човечеството като цяло, служели са като движеща сила напред. Арчибалд си имаше един любим цитат. От д-р Темпъл Грандин, болна от аутизъм писателка. „Ако по някакъв начин аутизмът е бил заличен от човешкия генотип, хората още щяха да се събират около лагерен огън пред входа на пещерата“. Самият аз вярвам, че е била права.
— А баща ми?
— Той беше убеден в това. Вярваше, че съществува пряка връзка между аутизма и собствените му изследвания върху интуицията и предчувствията.
— И открил ли е тази връзка? — попита Грей.
Професорът въздъхна.
— Макар да не знаем точната причина за появата на аутизма, повечето учени смятат, че има десет гена, които са потенциално свързани с това състояние. Арчибалд пусна тези десет гена през своя статистически модел и откри, че три от тях са общи за всичките му обекти с висок потенциал. Точно този пробив беше търсил. Оставаше му само да проследи географски с помощта на трите генетични маркера честотата на проявата им сред населението. И състави карта.